Общо показвания

петък, 26 октомври 2018 г.

Емоции или решение

Народът го е казал: не ти ща нито меда, нито жилото. Едва ли вицепремиерът, прочул се с позорните думи “опит да се угоди на кресливи жени, които изкарваха на пек и дъжд тези уж болни деца”, ще бъде допуснат да отговаря за обгрижването на инвалидите. Нищо, че според проектозакона, който ресорната комисия прие, той ще е засега.

Едва ли обаче успокоенията, които долетяха от избраниците на народа, че ще има промени в в текста между двете четения и че най-вероятно ще остане социалният министър да отговаря, както беше досега, са достатъчни, за да бъде върнат духът в бутилката.

Няма смисъл да се шикалкави и да се търсят евтини оправдания като “само, който не работи, той не греши”. Със сигурност управляващото мнозинство разбира, че e в цугцванг, ако трябва да употребим шахматния термин. Картофът е толкова горещ, че който го хване, ще се опари. А това не е единствения скандал.

По-сериозният въпрос е друг – дали с приемането на законите, те наистина ще решат проблемите на хората с увреждания. По всичко личи, че не. Чиновниците са пак същите, ТЕЛК остава, процентите също, няма да има индивидуална оценка на потребности и възможности за развитие. Нищо не се прави за да се ревизира дейността на многобройните НПО-та, които “усвояват” пари, предназначени за инвалиди и обикалят света, за да заблуждават на форумите колко добре се решават техните проблеми.

Така че емоциите са си емоции, но инвалидите не бива да бъдат лъгани повече.