Народът го е казал: не
ти ща нито меда, нито жилото. Едва ли
вицепремиерът, прочул се с позорните
думи “опит да се угоди на кресливи жени,
които изкарваха на пек и дъжд тези уж
болни деца”, ще бъде допуснат да отговаря
за обгрижването на инвалидите. Нищо, че
според проектозакона, който ресорната
комисия прие, той ще е засега.
Едва ли обаче успокоенията,
които долетяха от избраниците на народа,
че ще има промени в в текста между двете
четения и че най-вероятно ще остане
социалният министър да отговаря, както
беше досега, са достатъчни, за да бъде
върнат духът в бутилката.
Няма смисъл да се
шикалкави и да се търсят евтини оправдания
като “само, който не работи, той не
греши”. Със сигурност управляващото
мнозинство разбира, че e в цугцванг,
ако трябва да употребим шахматния
термин. Картофът е толкова горещ, че
който го хване, ще се опари. А това не е
единствения скандал.
По-сериозният въпрос
е друг – дали с приемането на законите,
те наистина ще решат проблемите на
хората с увреждания. По всичко личи, че
не. Чиновниците са пак същите, ТЕЛК
остава, процентите също, няма да има
индивидуална оценка на потребности и
възможности за развитие. Нищо не се
прави за да се ревизира дейността на
многобройните НПО-та, които “усвояват”
пари, предназначени за инвалиди и
обикалят света, за да заблуждават на
форумите колко добре се решават техните
проблеми.
Така че емоциите са си
емоции, но инвалидите не бива да бъдат
лъгани повече.
