Не минава ден, без някъде да не бъде замесена АПИ (Агенция Пътна инфраструктура). Тя се превърна в дежурния заподозрян за всички беди напоследък.
Особено след трагичния инцидент край Своге, при който загинаха 20 души. Последваха и други, като този с верижната катастрофа на заледен надлез с петима загинали, суматоха по пътищата след снежната виелица преди десетина дни, Коледни задръствания по пътищата заради ремонти и сега напрежение, заради изискването на винетки за столичани, пътуващи между отделни квартали, но минаващи по скоростната околовръстна тангента.
Нещо не е наред в самата агенция. В повечето от изброените случаи това е очевидно. Не може обаче само тя да бъде обект на непрекъснато недоволство и поради тази причина да е в отбранителна позиция и обект на разследвания.
Всъщност АПИ се превърна в удобнатата дъвка за подсъдните олигарси и техния антураж на принципа “удряй самара да се сеща магарето”. Изводът е, че би било ок “магарето да се сеща” преди да се задейства прокуратурата.
Също така не може да не отбележим, че във всички случаи отговорността е персонална. Затова тези, които работят в АПИ трябва да са подготвени, да си вършат добре работата и преди да предприемат каквото и да било, да използват всички възможности, като публичен дебат, оценка на риска и т.н. Защото последствията от надменността и безхаберието са човешки животи.
И тъй като в повечето случаи отговорността не е еднозначна, това също трябва да се има предвид. Невниманието се плаща скъпо. И не се учудваме, че подсъдните олигарси ще използват всяка възможност не за да помогнат, а за личен реванш. Това също трябва да се има предвид. И не трябва да се оставя да продължава.
“Рибата e още в морето, а слагат тигана” - тази поговорка характеризира еуфорията около вчерашното гласуване на промени в пакет “Мобилност” в транспортната комисия на Европарламента.
По всичко личи, че радостта е прибързана – нашите превозвачи получиха възможност да не почиват вкъщи. Но от друга страна, на три седмици трябва камионът да се товари или разтоварва в страната на регистрация, т.е.камионът трябва да се връща. А как може да стане това, докато шофьорът ползва правото да си почива там където реши. По отношение на каботажа, гласуваното е направо в ущърб – той може да се извърши в рамките на 7 дни от последното разтоварване в приемащата държава, при положение, че престоят не надвишава 48 часа. С други думи той не може да стигне до Германия и да извърши там каботаж в рамките на 7 дни. Казано в прав текст: ограничава се най-голямата полза от членството в ЕС за нашите превозвачи – възможността да не пътуват празни камионите им.
Излиза, че евробюрократите умеят да слагат динени кори.
И все пак няма място за униние – демонстрираното единство от управляващи, евродепутати и превозвачи за спасяването на хляба за 120 хиляди български семейства, не е за подценяване. То показва, че това е пътят за равностойното ни третиране в Европа.
Очевидно е също, че мачът не е свършил. И точно сега не трябва да се действа прибързано. Емоционални реакции като “ще предизвикаме референдум за излизане от ЕС” обслужват единствено чужди на страната ни интереси. Няма място и за дребно политиканстване и спекулации за трупане на дивиденти.
А най-важното е, че никой нищо няма да ни даде даром. Видя се по време на срещата на върха как лидерите на Евросъюза защитават своите икономически интереси. (Ще припомним, че "Иранската сделка", от която Доналд Тръмп еднолично се отказа, но Европа брани, увеличи износа на Германия за Иран на 4,5 милиарда евро, а на Франция от 1,5 милиарда на 3 милиарда евро.) В същото време ние се опарихме с “Южен поток”.
Така че сега не трябва да приемаме нищо в наша вреда, преди да сме получили получили своето. При това без да се вдига излишна пушилка, а с диалог. И твърдост, разбира се.