Общо показвания

сряда, 1 април 2009 г.

Костов и палачинката

Както обикновено става в политиката, палачинката се обръща. Преди време низвергнатото вице от синьото правителство Евгений Бакърджиев риторично попита щеше ли Иван Костов да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента. Прав беше, но вече не е. Заради нежеланието на Командира да се оттегли, синята партия е пред разцепление. Ключови фигури я напускат, съдът бави регистрацията. Очертава се и тих вътрешен бойкот. От съюзник, който със сигурност вкарваше бившия премиер в следващия парламент, сега сините се превръщат в бреме. 
Но Командира знае как да се отървава от неудобните. И няма да чака дълго младият син лидер да сложи в ред собствените си редици. С един замах ще се освободи от всички седесари. Които доскоро му се правеха на важни. А някои от тях дори му искаха главата. И ще намери нови съюзници, които да му гарантират влизането в парламента. Дори верния Мартинчо от кумова срама няма да покани в листата си. Тогава и на него ще му светне защо на Костов му викат Командира, но ще бъде късно. 
Всъщност няма защо да се учудваме. Да са мислели сините, преди да правят коалицията. Фактът, че още като взимаха решение за този съюз, не бяха единни, трябваше да им подскаже, че няма защо да се напъват да помагат на бита карта, каквато беше ДСБ, преди да се гушнат. Ама, разбира се, че с бившия премиер ще се превръщат в лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на синьото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за неразкритите досиета, за продадения за един лев металургичен комбинат. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода. 
Да се чуди човек как може синият лъв да извърши такава глупост - да протегне ръка на своя сатрап. И вместо да оставят малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката, сините им дадоха рамо.   
Сега освен да му сърбат попарата, нищо друго не им остава. Само ще гледат как той отпрашва с други съюзници към заветната цел, а те ще му дишат прахта. Някои от тях дори ще се молят да ги вземе. Но той дори няма да се обърне, за да види как се гърчат.