Ето че дойде ред на поредния любимец на Иван Костов да изгърми. Един от създателите на Синята коалиция, съпредседател на националния и предизборен щаб и член на синьото политбюро Найден Зеленогорски се оказа в тефтерчето на Красьо. Разследващите прокурори все още не са се произнесли по естеството на разговорите. Но им е поръчано да проверят дали не става въпрос за обществени поръчки. А сини лидери подозират, че има връзка с дълго проточилата се съдебна битка за регистрацията на СДС. Това, което е сигурно засега, е, че връзките не са от вчера, а още от времето на един правосъден министър от синьото правителство на Иван Костов. Сигурно е също, че министърът бе известен като „топидиот” и че държавата ни бе осъдена в Страсбург за това, че той се бе усъмнил в квалификацията.
Да си спомняте тогава Командира да се обади или да го защити. Нищо подобно не се случи. Няма да се случи и днес.
За човекът, който прецака навремето първия десен премиер Филип Димитров, а преди това успешно се здрависваше с перестройката чрез „Работническо дело”, истинският празник за демокрацията е, когато успее да изиграе най-близките си съратници. Защото те не трябва да си въобразяват, че са нещо повече от едни гладиатори, които ще бъдат жертвани, когато им дойде времето.
Но може ли да се очаква друго от такъв настойчив кандидат за член на бившата комунистическа партия, при това във времена, когато и на хората от соца им бе светнало за какво пише Александър Солженицин и кой е Вацлав Хавел.
А как само се скри в съдбоносния 11 януари 1997, когато за малко да пламне свещената сграда на Народното събрание. Как само днес си трае, когато чуе думата амфетамини. И с каква лекота превърна Мартинчо в Мавъртинчо. За да го хвърли на вълците в точния момент. А колко смешно беше с импийчмънта на държавния глава. Сякаш навремето, когато имаше цялата власт, нищо не знаеше за харамийския му псевдоним, нито дори и през ум не му е минавало за връзките на червените с братската партия на Садам. Какъв прекрасен пинг-понг между двамата. Под носа на герберите, разбира се.
И това няма да е краят.
Защото истинската цел на Костов е минотавърът от Банкя. Всекидневните лицеви опори само тренират гръбнака на политическия милиционер, а букетът цветя във военната болница бе като последното причастие.
„Нищо не трае вечно. Дори и най-дългото, най-блестящото царуване трябва да свърши някой ден”, казва един отявлен макианелист в политическия трилър „Картонените кули”.
Командира знае не само да плонжира, знае кога да мълчи и кога да целува смъртоносно.
Да му мислят тези, които са го отписали или още по-лошо - си мислят, че е в техния отбор.
Освен ако не е дошъл часът и той да изпита на гърба си какво означава да управляват без теб, макар и да си помогнал за вземането на властта. И какво означава да не те възнаградят толкова, колкото очакваш за заслугите си.
Но нека не избързваме.
