Общо показвания

вторник, 1 декември 2009 г.

Пак проиграха синята идея

Ясно беше, че пак ще ни изпързалят. И че синята идея ще бъде проиграна на евтин комар. Как да очакваме тогава, че в СДС ще се случи промяната. Както винаги привържениците на статуквото победиха.
Но може ли да бъде друго в партия, градена по командирския образец на бившата БКП. Защо да не спечели детето на полка. Не е новина, че СДС от партия, подкрепяща ЕНП, се превърна в партия подкрепяща ДС. Спокойно могат да махнат една от трите букви. Точно 89 сребърника бяха достатъчни, за да бъде купен и младия лидер.
Каква приемственост само! Как ли потрива ръце политическия милиционер!
Но нека видим какво всъщност се случи. Истината е, че Мартинчо спечели доста неубедително и съмнително вътрешните избори. Това тепърва ще се разбере. Със сигурност ще лъснат и апаратните хватки. Но отсега е ясно, че няма как само за няколко месеца да се появят близо 2000 нови членове. Много ще се спори и за затритите близо 200 гласа в града на тепетата. Възможно е да се стигне и до съдебни дела.
Е, как да не прогнозираме, че сините ще станат отново за смях.
И това не е всичко, има един беспорен факт. И той е, че полковия любимец бе избран с гласове от региони, които дават едва 30 процента от вота на истинските избори.
Но едва ли може да се очаква на него да му светне нерадостната действителност. Както си затвори очите за тайното споразумение, както нееднократно наруши устава, пренебрегна волята на ключови организации, прецака знакови фигури в партията, че и коалиционни партньори, така и сега любимият ученик на политикономиста ще тръгне напред с рогата.
Но нека се запитаме дали той ще настигне и задмине учителя!?
Отсега можем да кажем, че това няма начин да стане. Защото за човека от перестройката няма ученици, а само гладиатори, които да бъдат употребени когато им дойде времето. Има и теменужки, разбира се, защото сатрапът трябва да има с кого да споделя. И да се забавлява, разбира се, когато сочи с палец надолу, за да бъде посечена поредната жертва.
Колко жалко наистина, че всичко това се случва пред очите на синия лъв.
Поне да имаше „агнешки главички” и руйно вино, че да се забавляваме носталгично. А то – пълна скука. Не са и бели якички, а мавъртински номера, с привкус от еротиката на късния соц. С добавка бившата държавна сигурност, разбира се.
Няма как да се промени тази картинка. Одавна са го качили на кънките, а на сините конформисти са оставили ролята да припляскват отстрани. И да сънуват „златния ключ”. Е, и сънищата са хубаво нещо. Стига да не ставаше дума за човек, на когото кукловодите са отредили ролята на нескопосан играч на покер. Затова нека кажем образно на тези, които сега се радват на този избор какво всъщност се случва: Двама комарджии излизат от казиното, единият гол, другият само по боксерки. Голият казва: „Завиждам ти, колега”. „Защо”. „Ами, знаеш кога да спреш”.
Лошото е, че и това може да не е краят. Защото просто така може и да им харесва на сините теменужки. А и на тези, които ги чакат отвън, за да ги посрещнат с подобаваща нежност.