Общо показвания

събота, 4 юли 2009 г.

Мълчанието на сините агнета

Двама тайни сътрудници на Държавна сигурност пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:

- Чакай малко, да обърна касетата!

- Не се притеснявай – ухилил се другият - ще ти дам после да запишеш от моята.

Ако не са в един отбор, как иначе да си обясним, че близо седмица след като лъснаха агентите в листите на ГЕРБ, техните съпартийци от ЕНП в Синята коалиция подозрително мълчат.

Нека припомним само колко пъргав е Командира, когато има възможност да почетка самолюбието на кандидата за премиер – видя се, че може с лицеви опори да го направи, може и с букет с цветя. Няма ден, в който политикономистът да не се предлага на герберите. Мирисът на вкусните гозби от държавната софра така го е замаял, че иска още отсега да е сигурен за мястото си на масата. „От ГЕРБ да кажат с кого ще водят преговори и с кого не за бъдещото управление на страната”, нервно пита той.

Но си трае за петимата агенти там и е готов не само да ги преглътне, а и да подкрепи един от тях за министър на културата.

Какво прекрасно каре от съмишленици се оформя всъщност – Командира, Б.Б., историкът, любител на позата 69, и да не забравяме, техния патрон: човекът с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за лидера на ГЕРБ във Варна, който води дълга и неслучайна битка с комисията по досиетата. Май четворката има интерес комисията да бъде дискредитирана и блокирана.

Командира не пита и за близо дузината общински съветници в столицата и провинцията от ГЕРБ, които бяха обявени от комисията по досиетата. Някои от които са на ръка разстояние от кмета.

Нито той, нито лидерите на Синята коалиция, все членове на Европейската народна партия, не обърнаха внимание на предупреждението на Евтим Костадинов, че ЕНП няма да приеме присъствието на депутати-агенти от ГЕРБ в парламента. А те ще бъдат най-малко четирима.

Това трябва да имат предвид, когато поливат сините теменужки граждански организации като “Справедливост”, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Коалиция за честно управление, Център на хората, преживели изтезания – АСЕТ, Движение „Граждани срещу ДС“, Републикански неоконсервативен институт и Център “Хана Аренд”, които между другото, единствени скочиха срещу агентите в десните листи.

Иначе за нас мълчанието на сините агнета е обяснимо.

Едва ли просто така, преди да стане политически милиционер и да промива мозъците на студентите, Костов се е записал да учи в забранения град Кременчуг в някогашната съветска република Украйна. Знае се в чия каса дълго преседя една папка и сега държателят и е водач на Синята коалиция в града на седемте тепета. Не е случайно и защо по времето на управлението на Костов имаше период, в който някои от сините депутати ходеха с изменени физиономи, после се успокоиха, а сега му се отплащат за услугата, която той им направи като им скри досиетата.

Нека припомним и когато създаваше ДСБ с какъв плам говореше за операция „Чисти ръце”, за „декриминализацията на преходния елит” и за „човека от подземието”.

Но кой знае защо никога не е казвал ясно и на глас, че това минава през осветляване на миналото и отваряне на подземията на тоталитарната власт.

Но нека спрем дотук. Командира знае правилата. Знаят ги и останалите трима в карето. Те са същите като в живковите тайни служби. Когато спре касетката, винаги ще се намери колега, който да услужи със своята. За да продължи синьо-червената мъгла.