Общо показвания

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Избори „за” и „против” теменужката

Няма край наивността на седесарите. Да се чуди човек как е възможно до вътрешнопартийните избори да бъде допуснат сегашният лидер Мартин Димитров. Трябва да са големи мазохисти, за да търпят откровените му лъжи.
Истината е, че неговото лидерство ще се запомни с тъжния факт, че поднесе на тепсия депутатството на бившия преподавател по марксистка политикономия. Уреди, разбира се и себе си, както и няколко свои хора.
А седесарите останаха с пръст в уста. Не им показа тайното споразумение с ДСБ. Заради 89 „сребърни” гласа, ги накара да гласуват за кандидат кмет агент на ДС. А какво да кажем за „златния ключ”, който им бе обещал. Напротив стана по-лошо, много сини активисти останаха без работа, но никой не ги защити.
Само заради тези поразии трябваше да го изгонят от „Раковски”. А Командира, ако иска, да си го вземе за градинар – да му полива сините теменужки.
Лошата новина е, че каквото и да се случи, ако продължават да го търпят, ще има да си плуват прегърнати по двойки в синята безбрежност. И когато усетят синята рибка отзад и поискат да се пуснат, любителят на лицевите опори ще им каже: „Плувайте, плувайте, не е рибка.”