Много еротика има вдясно напоследък. И много мазохизъм, разбира се. Но нека приемем с известна условност, че това е част от любовната им игра. Неслучайно един бивш вътрешен министър от синьото управление, запитан на кого симпатизира повече, ако трябва да избира между Костов и Мартин, риторично отговори с въпрос: „Питате между той и тя кой избирам!?..." Нека добавим към това и незабравимата фраза на д-р Николай Михайлов, който определи ДСБ като амортизиран травестит без претенции, и всичко ще дойде на мястото си.
Правилно Командира е решил да бие дузпата на сектата, която го доведе до половин процент подкрепа и да се хване като удавник за сламка за СДС. Лошата новина за Иван Костов е, че хвърли в тигана само ято сини рибки, но без трите букви. Защото истинските седесари няма как повече да бъдат излъгани от човека, който вместо да създаде средна класа, самоопределяйки се като твърд поддръжник на десницата, предпочете тайния слугинаж към червените си покровители. И им даде лъвския пай от приватизацията. Е, разбира се, уреди и себе си, както и малкия приятелски кръг „олимпийци". Да не забравяме и създадената по негово време Самоковска митница. Точно в този период -
в периода на управлението на Костов, новобогаташите се превърнаха в олигарси
Пак тогава страната ни започна да се превръща в бананова република, а хората станаха по-бедни от тези в повечето балкански страни. И това, защото тъкмо Иван Костов пропусна възможността да създаде класическо западноевропейско гражданско пазарно общество.
Но как да го създаде политически милиционер като него, промивал мозъците на студентите по времето на Тато с марксистки формули. Той друго не може. Както не можа да превърне нито СДС, нито ДСБ в истинска модерна партия. Няма да превърне в такава и новия си проект „Синята коалиция".
Как да забравим лицевите опори, с които се опитваше да намери кой да го изнесе от блатото, в което затъваше. То не бяха обяснения в любов към Генерала, то не бяха гушкания с бившите царисти, че и с Янето, който пък сега се оказа, че бил произведение на ДАНС. И вместо на някои от сините да им светне какво иска единствено Костов,
те сами скочиха в тигана му
Като слуша човек речите на Мартинчо, както и на останалите рибки, отсега се вижда, че сектата просто се попълва. Но не с нови идеи, а с костовистчета. И това пак ще върне подкрепата до половин процент. Поради простата причина, че калъпът е един - синьо БКП. Затова и като взе властта, по комунистически образец Командира развъртя сопата на съдебната власт и тайните служби. Но не за да се разправи с кукловодите, а само с личните си противници. Защо ли го достраша тогава да извади досиетата?
Ето например сега като отворим съвсем топлата програма за управление на Синята коалиция, какво научаваме, при това написано с патос, сякаш откриват топлата вода: "Българската дипломация е доминирана от кадри на бившата "червена" номенклатура и служители на бившата Държавна сигурност, което влошава международния образ на страната."
А кой беше на власт цял мандат през 1997-2001 г. и кой имаше абсолютно мнозинство?
Не само че не се стигна до лустрация
както стана в други посткомунистически страни, но и бяха покрити основни политически играчи. Те сега съвсем естествено му се отблагодаряват, защото и той, и те са обучавани как да си подават топката.
Трябва ли да се учудваме, че онзи ден Командира така патетично се изцепи: „Никога за 20-годишното си участие в политиката не съм вярвал, че СДС някога може да бъде елиминиран от участие в изборите с умисъл и мръсни хватки. И то с единствената цел да бъде отнето правото на гражданите да сменят управляващите, гарантирано от конституцията." Сякаш не беше той човекът, който напусна синия лъв със сакралната фраза, „Каузата напусна СДС, то е като момента, в който духът напуска тялото, истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация,
не можем да тъжим
за тази организация, ДСБ се превърна в новото тяло на този дух."
Много мъка наистина, др. Костов!
И крокодилски сълзи...
В тази връзка нека да попитаме защо се забравиха песни като „Развод ми дай" и култовият девиз от зимата на 1997-ма „Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем". Защо ли тези хора онзи ден при откриването на кампанията предпочетоха речите пред подскоците. Защо ли забравиха „Кой не скача, е червен".
Няма съмнение, че на Костов му се ще да забрави защо претърпя такъв крах през 2001-ва. И вместо да се скрие завинаги, сега се опитва да изплува наново чрез смесването на демократични и популистки цели в една уж нова програма.
Но как да повярваме, че съставителят на програмата е демократ, а не обикновен демагог?
Още повече че веднъж вече се е случило избирателите да бъдат излъгани. И резултатът се оказа антидемократичен, обслужващ само определена малка група. Затова и си получи заслуженото. Сега пак се опитва да ни преметне. Но споменът за поразиите на Костов още не е избледнял.
Ясно е също, че
бившият премиер няма как да се върне във властта, ако няма още еротика.
Мартинчо не стига, за да се подреди пъзелът. Всъщност истинската цел на Командира е Генерала. От плаката Костов само наднича зад гърба му. Но отсега гордо заявява: „Мисля, че от този плакат печели Бойко Борисов.
Синята коалиция носи компетентността, носи потенциала за управление, носи огромен опит, положителен и опит от грешки, който е още по-ценен. Синята коалиция може да бъде гарант, че България ще се върне на линията на проевропейските реформи. Синята коалиция е гарант, че ние ще обявим война на мафията. Това е със сигурност. Заради това е и войната, заради това и печели Бойко Борисов от такъв плакат."
Нека припомним как само преди няколко месеца твърдеше точно обратното и в ДСБ наричаха кмета мутра, човек от подземието, милиционер, който е разтривал ушите на Тодор Живков, телохранител, поредната маша на кукловодите, пръкнала се в подземията на бившите тайни служби, която трябва да бъде на всяка цена спряна...
А днес Костов каква прекрасна лицева опора прави пред кмета... И колко нежност има само в това желание да се гушкат...
Не за друго, а за да е първи на пистата за властта. Но само като власт за оцеляване. Не за гражданското общество, което търси и иска промяната, а на лидерите, които я провалиха. Точно до това ще доведе готвеният брак по сметка. И до истинската същност на макиавелиста, който не знае какво е това да поискаш прошка.
Ще се захласват ли по Командира и Генерала, както преди по Царя
Но нека се върнем към сините рибки. И към това колко сини рибки ще скочат в тигана.
Миналата седмица един от лидерите на СДС и на влиятелната синя организация в София седеше унило в парламентарното кафене в компанията на не по-малко известни седесари от близкото минало, пушеше цигара от цигара, както никога досега не го е правил, и гледаше тъжно в една точка. Когато бе попитан защо е толкова мрачен, той откровено призна: „Как да съм весел, като се налага да крепя топките на Командира!" Какво откровение! Точно така образно стоят нещата при сините рибки...
Но тези, които не са в тигана, защото просто не са рибки и които са мнозинство, искат друго - да се промени моделът. Да знаят какво е най-добре за тях и да го изискват. Да разпознават истинските политици, които ще служат на тия, които ги избират. А не да се захласват по Командира, по Генерала и както беше преди по Царя.
