Задава се поредният политически цирк. Този път няма да бъдем само свидетели, а и участници. Затова не трябва да се учудваме, като започнат да ни замерят с "бомбастики", както се изразяваше любимият ни монарх. Целта е известна. Лагерите също. Вече няма приятели, само сметки. Едните ще искат да се запази дългогодишното статукво. А другите се надяват да пуснат от бутилката духа на промените. Дори само да успеят да се откъснат от нежната прегръдка на кукловодите, и това ще е успех.
Ясно е отсега, че не всички ще са щастливи, след като се приемат изборните закони. На едни не им се нрави да бъдат избирани преференциално. Други искат хем да са мажоритарни кандидати, но за всеки случай да са водачи и в пропорционалните листи. На безпринципните коалиции хич няма да им се понрави висок изборен праг. А някои още отсега разбират как ще им дръпнат килимчето с благинките, върху което седят. Затова и стрелят напосоки. Освен празен шум в системата едва ли ще постигнат друго. Нито е лов, нито е война.
Истината е, че мачът за някои ще е последен. Затова няма да има компромиси. Няма как да плеснат с ръце и да се прегърнат, както го правеха с години сред червено-синята мъгла. Този, който ще изплува след нея, дано да не е Фортинбрас.
