|
Какво съвпадение - през 1991 г. СДС получи 116 мандата и направи малцинствена коалиция, сега ГЕРБ също има 116 депутата и се кани да управлява самостоятелно.
Правителството на Филип Димитров просъществува от края на ноември 1991 г. до септември 1992 г. Дали съвпаденията ще продължат и същото ще се случи и с новото правителство, ще се види по-късно. Това, което свързва обаче двете правителства, е сянката на Гаргамел. Много свидетели от онези години твърдят, че Филип Димитров паднал от власт, след като бил посъветван от тогавашния си финансов министър Иван Костов да поиска вот на доверие. Преди това този номер бил уговорен на тайна среща между Андрей Луканов и Костов. Със сигурност „нашето скрито оръжие, още от годините в СССР..." също е било излъгано от кукловодите, защото примамката е била той да седне на стола на Ф.Д., след ново раздаване на картите. Иначе едва ли би се навил на този ход. Затова днес, когато политически милиционер като Командира говори, че кабинетите на малцинството падат много бързо, това означава само едно -
заплахата не е случайна и дори е исторически обоснована
А от нея прозират както неистов стремеж към властта, гарниран с лицеви опори и букет цветя, така и предвкусвания бъдещ реванш за униженията, изразяващ се с нож в гърба за бъдещия премиер. Какво лицемерие всъщност има между натрапчивото повтаряне, че Синята коалиция ще даде подкрепата си и няма да поставя въпроса за участие в кабинета на всяка цена, и колко крехко и нестабилно можело да се окаже едно правителство на малцинството.
За слепите съвсем логично изглежда напомнянето на Командира как правителството на малцинството на Филип Димитров през 1991-1992 г. е издържало няколко месеца, а после е паднало. Като вода ненапита бившият преподавател по марксистка политикономия обяснява днес предимствата на коалиционното правителство с това, че когато кабинет на малцинството налага непопулярни мерки, този, който е отвън, винаги мисли, че има по-добър вариант на решение и ще се съпротивлява. При правителство на малцинството нямало да може да се намери подкрепа дори и в подкрепящото първоначално мнозинство и от други партии в парламента, и няма да реализира програмата си. Министър-председателят можело да маха и слага министри, но той трябва да ги аргументира пред Народното събрание, обяснява Костов. Основата, върху която стъпил Симеон Сакскобургготски в коалиционното правителство през 2001 г., бе добрата икономическа основа и беше лесно. Сега ситуацията била съвсем друга - ние сме в рецесия и положението е много по-трудно, иска се вземането на много непопулярни решения, подчертава Костов. Ако сега се направи правителство на малцинството, а след 7-8 месеца се види, че не се справя, тогава ще бъде трудно да се прави коалиционно правителство.
Наистина плонжовете на Гаргамел нямат край. Но тези, които помнят,
знаят кой преметна Филип Димитров
Разбира се, че трябва да се припомни колко добре прилагаше наученото възпитаникът на Кременчугското военно училище, когато обявяваше 14 декември за истинския празник на демокрацията, а 10-и - за празник на Луканов. А се оказа, че докато хората се радваха на първите лъчи на демокрацията, той, вместо да е на площада, се здрависвал с перестройката, пишейки статии в органа на ЦК на БКП „Работническо дело". И че не мразел Луканов, а заговорничел с него за свалянето на първото демократично правителство. И това не е всичко.
Хубаво е да се знае, че когато Костов е избран за лидер, той не е бил член на СДС и за да се избегне този конфуз, други са поели отговорността, за което той им се е отблагодарил мечешки почти незабавно.
Добре е да се припомни как синият лидер се скри в един кабинет в съдбовния ден 11 януари 1997 г. и дълго никой не можеше да го открие, въпреки ескалацията на събитията. Малцина си спомнят, че той беше против уличните шествия и протести и дълго трябваше да бъде увещаван, преди да излезе заедно с другите депутати от СДС на улицата. Не беше решителен и в най-критичния за България момент когато трябваше да подкрепи президента Петър Стоянов в намерението да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Виденов.
Изобщо няма да се натрапваме, като обясняваме отново защо така се срина неговото правителство, какво направи, за да укрепи икономическата власт на червените, и как настани Москва трайно у нас. А как хитро подхлъзна Петър Стоянов, като си затрая за една папка.... И как го „информираше" с добре изфабрикувани фалшификати, за да го отстрани от президентския пост със самоубийственото им използване.Но нека се върнем отново в днешно време.
Забележително е как
Командира успя да превърне в Мавъртинчо
младия син лидер и чрез него да си осигури нов мандат, за да продължи подхвърлянето на топката със старите си приятели от Столетницата. Толкова много са вредителствата, които извърши машата Костов в СДС, че едва ли ще му бъдат простени. Но това няма да има никакво значение за драгалевския хитрец. Просто още един гладиатор, пожертван за оцеляването му.
Ех, мъка, мъка не само за сините, но и за Генерала.
Със сигурност Костов вече е забравил как с марксистка прецизност обясняваше доскоро, че ако ГЕРБ "иска да бъде част от управлението, тази политическа сила трябва да има много по-висока доза компетентност, защото с ограничената познавателност, която проявява на много места в управлението на местната администрация, те трудно ще посрещнат изискванията, които ще има към нея като управляваща партия. Очевидно, че ГЕРБ има тежки проблеми и с корупцията".
Каква удивителна прилика с образа на Бай Ганьо от Алеко! За едната власт във всеки момент той е готов да заближетам, където до вчера е плюл.
А неговите талибани са в много деликатно положение. Техният кумир и бащица до вчера тръбеше, че кметът бил мутра, бандит, ченге, мафиот и какво ли не още, а днес с ибрикчийска сръчност и усърдие обгрижва определени части от тялото на същата тази "мутра". Та „човекът от подземието" да се смили и подхвърли на Костов една-две трохи власт. А Костовите талибани неистово се мъчат да представят очевадното му двуличие като "политически компромис".
Но и това няма да има значение.
Защото накрая и той ще остане в блатото, увит в добре познатата ни тужурка, и ще чува дълго един ехиден глас, който идва от тъмнината:
„Тъмно е, другарю Костов, тъмно е, не се вижда нищо!....Пък и конят избяга! Как да ти помогна? Не мога."
А Андрешко, с харамийския псевдоним, ще се понесе към нови хоризонти.
Настина, голяма мъка. Не само за Гаргамел, разбира се, но и за Минотавъра от Банкя, с когото сега се надхитрят. |
