Какви ли не чудеса ще видим до изборите.
Особено от политици, които са готови на всичко, за да влезнат в следващия парламент. Лицевите опори, които прави Иван Костов, са само началото.
Разбира се, че трябва да го поздравим за усилията. Има нещо поучително в напъните му да се самопредлага и рекламира.
Съвсем естествено е, че използва всяка възможност да се отърка до най-популярните политици. Ще пожелае Янето. Не за друго, а заради реда, законността и справедливостта, които иска да гушне като свои. Ще обяви икономическия екип на Бате Бойко за слаб, за да му светне на бодигарда, че няма друг освен Командира. Ще поиска и той дебат със Сергей само за да напомни, че е бил най-добрият премиер.
Наистина, не е лошо да ни се напомня за управлението на политикономиста - с приватизацията, с която направи червените олигарси още по-богати, със Самоковската митница, с раждането на дедесе измамите, със скритите досиета на бившите агенти на Държавна сигурност, не само на съмишленици, за да бъдат държани изкъсо, но и на уж партийните врагове, като на онзи лидер на Столетницата с харамийския псевдоним.
А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони. Защо ли някогашните му министри сега са сред най-големите му врагове.
Но да спрем дотук. В БСП не закусват карфички. Да не са луди да се връщат към марксизма, който искат да забравят. Че дори и органът им, в който пишеше статии Костов, вече не се казва "Работническо дело". Може ли Сергей, който беше харесан за зет от бившия американски президент Джордж Буш, да се остави да бъде дръпнат назад в комунистическото минало.
Хубаво би било чудото да споходи и сините. Веднъж успяха да се отърват от Командира. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политическият милиционер седне отново в пленарната зала. Но ако сините са решили наистина да превърнат централата си в негов мавзолей, а отпред вместо лъва да сложат негов бюст паметник, то тогава какво друго да им пожелаем освен успех.