Какво ли трябва да се случи на някои провалили се политици, за да им светне, че има и по-хубави неща в този живот. Упорството им да се възраждат като птицата Феникс всеки път, когато наближат изборите, обаче е твърде подозрително. Ясно е, че няма нищо случайно и че Стоян Ганев се връща, за да забърка поредната каша.
Но по-интересно е друго и то е, че всеки път недоволството и гневът както сред политиците, така и сред обикновените избиратели от неговите екскурзии до родината стават все по-неудържими. Затова не бихме се учудили, ако си получи заслуженото, преди още да е направил каквото и да било.
Любопитно е да се види как човекът, за който "оня списък" от разузнавачи не беше повече от салфетка, сега се усуква около популярни политици като Бате Бойко и Янето. Ама, разбира се, че отъркването в тях е бонус. Но те не са чак толкова вчерашни, за да го пуснат в играта.
Нека си припомним само как като външен министър казваше, че е против свалянето на визовия режим за страната, защото се срамувал от зулумите, които българите правели в белите държави. Ако следваме логиката му, трябва ли да се учудваме защо той предпочете да живее в една от тях. А за родината се сеща само когато идва време за вършене на поразии.
А какво да кажем за дружбата му с царя. Трудно е да си помислим какво щеше да се случи, ако Симеон Сакскобургготски не му бе бил дузпата своевременно.
"Ще потърся такива политически партньори, които да са готови без колебание да се включат в битка срещу корупцията, която трябва да започне веднага", споделя Ганев. Според него разделителната бразда в българското общество днес е не между десни и леви, комунисти и антикомунисти. Тя е между корумпирани и некорумпирани.
Но галят ли слуха на изтерзаните българи тези думи? Трудно е да повярваме.
Истината е, че нямат край номерата на кукловодите. И веднъж хванеш ли се с тях, дори мъртъв ще те използват. Целта им единствено е да пазят посткомунистическото статукво.
Добрата новина е, че щом пак опират до Ганев, не са сигурни, че пионки като Командира ще се класират. Очевидно е също така, че нямат вяра и на своите, за които си мислеха, че ще играят за тях, но те избраха НАТО и загърбиха сибирския мечок.
