Затова сега няма защо да се чудим на неадекватното му поведение. Години ще трябва да минат, за да му светне как са го изпързаляли. Затова, ако
доскоро ни разсмиваше, сега вече ни натъжава.
Нека вземем за пример само през последните дни какви ги дрънка. Вместо да се скрие, Сергей, със свален имунитет, говори за „остъргана пица”. Освен това с изчезналите тайни доклади „някой искал да му запуши устата, но нямало да стане.”
Каква наивност!
Вместо да изкара на светло червените куфарчета, той е готов отново да се качи на мотора и потегли за Бузлуджа.
Колко жалко, наистина!
Ако си беше вършил работата и не бе прикривал своите, днес нямаше да стане за смях. Поне да се бе оттеглил и замълчал, както му препоръчаха съпартийците. Но за това се иска смелост. Само че, както се казва в онзи стар лаф – веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа.
А какво да кажем за някои от министрите му, които вместо доброволно да отидат в прокуратурата, търкат банките в свещената сграда и тайно се надяват да им се размине.
Достатъчно е да припомним как кофичките с кисело мляко и кифлите, обещани на децата от Масларова, се превърнаха в пачки, получавани в торби и надлежно внасяни в банкови сметки.
А на Сергей оставиха маслото и червените прашки.
И остърганата пица, разбира се.
