Няма никакво значение кой кого изключва в СДС.
Важното е, че не всички в синята партия са баламурници като младия си лидер.
Още като видяха как бившият им премиер Иван Костов прави лицеви опори, им светна, че той пак иска да ги преметне.
Ама, разбира се, щеше ли Командира да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента...
Хубаво би било просветлението да споходи и останалите сини. Веднъж успяха да се отърват от политическия милиционер. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политикономиста седне отново в пленарната зала. С него ще са лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на неговото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за началото на дедесе измамите, за Самоковската митница. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода, за неразкритите досиета, най-вече на онзи червен лидер с харамийския псевдоним.
А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони.
Няма друг, който да е натрисал сините повече от Командира. Достатъчно е да припомним как само царят искаше да управляват заедно, че дори на хубавото Наде предложи да остане външен министър, но заради проникновения му марксистки поглед и досега десницата е в опозиция. И май пак ще остане в десета глуха.
Истината е, че има нещо съмнително в поведението на новите сини теменужки. Толкова млади, а вече зависими.
Но както се казва имало глава да пати. Как иначе да си обясним, че въпреки това синият лъв протегна ръка на своя сатрап, вместо да остави малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката
На всякакви сини щуротии сме се нагледали, така че нищо няма да ни учуди.
За щастие в СДС са останали разумни хора. Няма как да бъдат в един отбор с човек, който е промивал мозъци по времето на Тато. И едва ли ще допуснат статуквото на синьо-червената мъгла да продължи. А синята централа да се превърне в негов мавзолей като вместо лъва отпред, сложат негов бюст паметник.
Затова тези, които ще останат в Синята коалиция, няма да жалим. Те си знаят какво е да се гушкаш с Командира. Знаят също и как ще свърши любовта им. Нека бъдат щастливи по този начин с него.
Но за другите, които все още се колебаят, образно ще покажем какво се случва:
„Както си плували волно в морето, Киркор казал: „Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. „Добре”, зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: „Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: „Плувай, плувай, не е рибка”.
Наистина не е рибка, другарю Димитров!
.
