Лидерите “ПП-ДБ”, втората класирала се коалиция на изборите, до такава степен са си повярвали, че ще направят правителство, макар и на малцинството, а първата ГЕРБ-СДС безапелационно ще ги подкрепя, че във всичките си изяви твърдят това, сякаш това вече се е случило. Така те оправдават пред своите избиратели разговорите и постигнатите договорки за обща законодателна програма с тези, които щяха да изчегъртат и дори вкараха лидера им за едно денонощие в ареста. От друга страна ГЕРБ също им помагат, като новият председател на парламента анонсира възможността да се откажат от мандата си, за да може по-бързо да има правителство, стига да се осъществи лидерска среща между двете коалиции. Отстъпчивостта на ГЕРБ най-вероятно е и заради това, че с разговорите и парламентарните договорки, които постигнаха с партията на псевдопромяната, те излязоха от политическата изолация и едва ли ще пропуснат да демонстрират скоро това.
Преговорната ситуация обаче рязко се усложни, след като правителството внесе за одобрение в парламента проектобюджета. Цифрите така стреснаха политици и анализатори, че освен разочарованието, че Еврозоната и Шенген се превръщат в химери, очакванията са за непопулярни мерки, които допълнително ще поставят под съмнение политическия климат.
А това, че бившият финансов министър Асен Василев се усъмни в манипулирани цифри, не бе неочаквано. Бързо направените от него сметки удивително напомняха на фокусничеството по време на неговото управление, което ни доведе до натрупана инфлация от 27.3%, дупка в бюджета от 12 милиарда само за 2023 г.и прогноза, че дългът на държавата ни ще стигне 70 милиарда през 2025 г.
Както и да коментират политиците внесения в парламента бюджет, актуалният извод, който може да се направи, е че президентът си е дал сметка за възможното продължение на управлението на служебното правителство и предстоящи нови избори. Видя се и от предварителните разговори, които проведе с парламентарно представените партии, че е насочил усилията си да убеди пленарната зала да приеме онези закони, които да помогнат на назначения от него кабинет да оцелява във все по-усложняващата се икономическа обстановка.
Логично се появява угрозата от ролята, която ще имат несистемните играчи, ако се стигне до нови избори. “ПП-ДБ” и “Възраждане” взаимно ще продължат да си преливат гласове и “крадат”, образно казано, от гласовете на другите партии. И винаги поне едната от тях ще е готова да се включи в управлението. С тази разлика, че заради освобождаването от руската енергийна зависимост, стимулирана от инвазията в Украйна, както и заради милиардите, които очакваме от Брюксел, по-изгодно ще е правителство между партиите, свързани с Евросъюза и НАТО. Затова е и сегашната шумотевица около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, изразяващо се във взаимно надцакване.
Проблемът е, че ако несистемните играчи се докопат до властта, популизмът им ще ни донесе нови неподозирани по размер щети, които може да бъдат непоправими. Затова възможният ремикс на управление на “ПП-ДБ”, контролиран от парламентарното мнозинство на системните партии до момент, в който те предприемат застрашаващи стабилността действия и се наложи да бъдат отстранени, не е продуктивен. И дори в немалка степен е безотговорен. Ако наистина има стремеж да бъде изведена страната от кризата, то трябва, още след връчването на първия мандат към разговорите за съставяне на правителство да бъдат приобщени и другите парламентарно представени партии. Дали това ще се случи, предстои да видим.
Това, което със сигурност е ясно, че “ПП-ДБ” продължават надменно да се самоизолират и едва ли могат да се надяват на подкрепа от партиите, с които те дори не си правят труда от кумова срама да разговарят. И съвсем очаквано усилията на победителите е да се насочат към другите партии, за да се създаде антикризисно правителство, в което всички участващи да поемат своя дял на отговорност. А “ПП-ДБ” да бъде изхвърлена от сегашните позиции на рекетьор и оставена да бъде маргинализирана от изоставящите я нейни избиратели.
