Простотиите, които се ръсят всекидневно в пленарната зала от, има няма, десетина депутати, самопровъзгласили се за говорители на истината, едва ли отстъпват по циничност и наглост на скандалното подмятане на Вежди Рашидов. Някои от тях предизвикват словестни схватки не само от място, но и около трибунката, където избраниците на народа се плюят, ръгат по кокалчетата, счупиха и едни очила. Но наказанията са символични, а и отвън не само че не искат оставките им, но веднъж дори техни симпатизанти се опитаха да нахлуят в свещенната сграда, стреснаха други, те пък глупаво се укрепиха с решетки. Което също си бе простотия на квадрат.
Страх лозе пази, както е казал народа. Макар че всъщност на народа не му пука – нека се хулят и бият, че да им гледаме сеира.
Истината е, че заради тези десетина депутати, които ловко си подхвърлят топката един на друг с изказвания, реплики, реплики на репликите, процедури и пак от същото до безкрай, се бави приемането на закони, гарантиращи икономическото укрепване.
Заради социопатното им разиграване се стига дори дори паталогично удължаване на работното време.
Не, това не е шоу! А си е чиста простащина, не отстъпваща на казаното от Вежди. Дори техните изказвания, без да се замислим, можем да квалифицираме като език на омразата. И вместо да им бъдат поискани оставките, ръководството на парламента се задоволява с дребни забележки. Винаги безуспешни. И предизвикващи поредната вълна от обидни подхвърляния.
Няма съмнение, че това безобразие руши устоите на парламентаризма. Дори да предположим, че десетината изпълняват нечии политически поръчки, или казано с други думи – обслужват олигархични интереси, то това не значи, че безобразията им трябва да бъдат търпени, докато те успеят да разрушат парламента и ни пратят отново на избори. Депутатите, които искат да работят не бива да се ослушват на принципа “кучетата си лаят, керванът си върви”.
Добре би било десетината проводници на простащината да последват примера на Вежди и напуснат не само парламента, но и политиката. ЧатДжиПиТи ги посочва поименно при съвсем повърхностно прослушване на парламентарната врява. Време е обаче и обществената нетърпимост да се прояви спрямо тях, така, както спонтанно я изляха върху “настъпилия мотиката” и приключил злополучно политическата си кариера художник. А не да се чака според китайската поговорка, течението да ги отнесе в политическото небитие, както се случи с онези не по-малко нагли пишман политици, които разнасяха дървени ковчези по жълтите павета и за кратко пуснаха лайнометите си и в пленарната зала.
Очевиден е стремежът да има ред и справедливост в обществото ни. Направени са първите стъпки за промяна на съдебната система. Има редовен парламент и пронатовско мнозинство. Това обаче не е достатъчно. Не за друго, а защото изповядвания от десетината политически случайници език на омразата предизвиква опасни изблици, изразяващи се в рисуване на еврейски звезди по вратите на противопоставящи им се. Тези прояви са особено опасни на фона на продължаващата месомелачка в Украйна и напрежението в Черно море.
Има вече добър прецедент с оставката на позволил си да държи циничен език депутат. Крайно време е тези, които си служат с подобен просташки език от началото на този парламент, или да се укротят и позволят нормалността в пленарната зала, или обществеността да ги погне така, че да последват Веждито и престанат да тровят политическия живот.
