С последните прения в пленарната зала народните избраници са на път да попаднат в капана дребнави задявки, отклоняващи ги от обществените очаквания и решаването им, което обещаха с подкрепата на правителството. Естествено, започналите шуробаджанашки назначения в кабинета, няма как да бъдат толерирани. Не може и да бъде подминавано вмешателството в партийните решения кой да участва в една или друга комисия, както и да бъде неин председател, както се случи с първоначалния провал за шеф на временната комисия, разследваща исковете на главния прокурор за снемане на депутатски имунитети. На фона на дългия път на компромиси при структурирането на кабинета и постигането на конституционно мнозинство за промени в основния закон, тези дрязки не вдъхват сигурност и обслужват онези сили, които все по агресивно се стремят да провалят парламентаризма.
Би било глупаво управляващите да губят време в дреболии, вместо да съсредоточат вниманието си в решаването на онези пет шест приоритета – внасянето и приемането на ремонтирания държавен бюджет, бързото вкарване в пленарна зала на всички законодателни промени, за получаване на парите по Плана за възстановяване и развитие и най-вече подпомагане на правителството, което вече разсея страховете на близо два милиона пенсионери, като реши увеличението на пенсиите да е 12% от начало на юли месец
Другата задача е бързото попълване на висящите квоти във ВСС, както и структурирането на агенциите, гарантирането на стабилността на доходите, инвестициите и разбира се работата по влизането ни в Еврозоната и Шенгенското пространство.
Паралелно с това трябва да заработи и комисията по конституционните промени. Единственият известен проект засега е този на ДПС, другите предложения са предимно словесна еквилибристика и тупане в гърдите кой преди колко години предложил нещо си. Час по-скоро обаче трябва да започне конкретна работа. Не за друго, а защото се създава лековатото усещане в обществото, че с твърдения че трябва изцяло да се премахне длъжността главен прокурор, както и да се ограничат правомощия на президента, може да се наруши конституцията. Радикалните промени не могат да бъдат осъществени от това народно събрание, но това не означава, че основния закон не може да бъде дописан с гласовете на очертаващото се конституционно мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Вниманието трябва да се насочи най-вече по отношение на функциите на главния прокурор и неговия контрол. А що се отнася до статута на служебното правителство, дописване може да има по отношение на състава и правомощията му, без да се пречи на назначаването му от президента. Освен това трябва да се има предвид, че всяко решение трябва така да се прецизира, че да не попадне под ударите на Конституционния съд, който може да ги обяви за противоконституционни, съгласно едно тяхно решение от 2003 г.
Преди всичко обаче трябва да се спре с популисткото демонизиране на политици, зад избирането на които стоят хиляди гласове. Ако те обаче се опитват да надвишат правомощията си и дори да пристъпват законите на страната, то техните действия трябва да бъдат пресичани, както в пленарната зала така и извън нея. В събранието отговорността е на неговото председателството, както и на създадения съвет към него. А самоуправствата на привърженици на отделни партии трябва да подлежат на поучително наложени максимални наказания. Това е единственият начин за връщането на общественото доверие към институциите. Затварянето на очите само ще задълбочи съмненията за задкулисни политически намерения, а може да даде повод за масово обществено недоволство, от каквото най-малко има нужда в този момент.
Немаловажен също е въпросът за отговорността. Не може носителите на мандата да определят кабинета като “служебен кабинет на парламента”, а подкрепящите ги от ГЕРБ-СДС да свеждат отговорността само до тази на вицепремиерката. Като същевременно да очакват конституционна подкрепа от ДПС и да ги игнорират в парламентарния живот. Ако сега подобна политическа адекватност може да се приеме като политическа наивност, то това в бъдеще може да доведе до поредната политическа криза, която трите формации демонстрират, че не желаят.
Ако има добра новина, то тя е във възможността за бърза комуникация и съответните действия, с които да се премахват препъникамъчетата. Публичността на действията, както и обществените реакции, също способстват за приземяването на политиците. Розовите облаци на безхаберието отдавна ги няма, напротив дошло е време на преминаването през иглените уши на тежките решения, там няма да има нито място, нито време за шикалкавене.
