Крайно време е мандатоносителите да престанат да се изявяват като опозиция и да заплашват с бунтове, ако не стане това, което са си наумили. Всъщност поведението им не се отличава твърде от това на онези, които започнаха да решават кой може и кой не може да се изказва от парламентарната трибуна, а техни симпатизанти нарисуваха еврейска звезда на витрината на магазин, защото управителят отказал да махне знаменцата на страните, чиито бири продава. С какво по различна е заплахата, че ще организират протест, ако не бъде махнат временният главен прокурор. При това те не отричат, че е избран според правилата, но по-убедително щяло да бъде, ако бил избран от Пленума на ВСС. И какво означават думи на един от техните лидери, че щял да напусне коалицията. Не така, а така, както ние искаме ще стане!
Но май не искат избори, а просто рекетират и демонстрират готовност да нарушат закона. Ако им мине номерът. Само че търпението май започва да се изчерпва. То не бяха протяжни разговори за общо правителство, но ултимативно - не с първия, а с втория мандат, после в правителството да има политически лица, щото те са “най-добрите” специалисти, опитаха се да се разпореждат кой може и кой не може да влезе комисиите, сега и еврокомисар предлагат от техните редици. Няма да коментираме онзи запис, от който се вижда как лидерите им чертаят планове за завладяване на държавата. То бива нахална наивност, но чак толкова не бива. Защото вече не е наивност, а наглост.
Особено смешни са, когато говорят за съдебна реформа през конституционни промени. Но за тях реформата засега се свежда само до махането на този или онзи, гарнирано с кухо морализаторство. Което не се различава от добре познатия ни принцип “стани, за да седна”. Уж още в самото начало на този парламент твърдяха, че до десет дни ще имат проект. Но всеки път като бъдат попитани кога ще го видим, отговорът е сондираме мнения, до десет дни ще го представим. Със консултациите се видя че удариха на камък, БСП категорично отказаха да говорят с тях преди да видят черно на бяло какво ще им представят. От ДПС също любезно им напомнят, че след като си имат представен свой проект, то е редно да видят какви са другитете предложения. Все пак за конституционни промени са нужни най-малко 160 гласа.
Въпросът е защо няма реални действия, а само общи приказки. Ясно е, че най-малко от нови избори се нуждаят сегашните мандатоносители. Нямат интерес и отново властта да се върне в президента чрез служебно правителство. Очевидно е, че не може по друг начин да си обясним техните хаотични действия, освен с глупав инат на отново започнали да се самозабравят временно пребиваващи във властта. Би следвало обаче да им се напомни, че търпението не е безгранично и че вече имат горчив опит с бързото сваляне на тяхното първо злополучно управление.
Затова най-добре е да спрат да се правят на морални съдници и да заплашват с брожения, а да заработят. Защото отговорността за управлението е тяхна, но в парламента има да се приемат закони, да се преформулира съдебната власт, а и да се направят възможните конституционни промени, без да се прекрачват границите и правомощията на Великото народно събрание. Обществеността очаква резултати, а не нова несигурност.
Това, че техният вицепремиер анонсира подобрен бюджет пред финансовата комисия в парламента е добра новина. От думите му се разбра, че дебатът в парламента може да започне в началото на следващия месец. Колкото по-бързо бъде представен подробният проект, толкова по-добре. Защото още отсега възникват въпроси. От една страна се предвижда с близо 1,5 милиарда лева да се намали издръжката на държавните ведомства, но от друга страна това нямало да е за сметка на планираното увеличение с 10% на заплатите на някои държавни служители, остава и планираното увеличение на заплатите на учителите на ниво от 125% от средната работна заплата. Увеличават се и заплатите на асистентите във ВУЗ-овете, стипендиите на студентите и учениците и др. Не са пипани и разходите за пенсии, майчински и прочие социални политики. Очевидно е, че зад тези цифри се крият и кадрови промени. Как ще се случат и има ли план за преквалификация на съкратените е съществен въпрос. Прибира се и очаквания от близо милиард лева дивидент от държавните дружества. Доста пожелателно, неясно и дори абсурдно изглеждат обещаните приходи към хазната, както и капиталовите разходи.
Изводът е, че проектобюджетът не е приказка от “1001 нощ” и има нужда от приземяване. Не е и учудващо, че първите оценки на икономистите от парламентарно представените партии са предпазливи. Затова колкото по-бързо започне дебатът по конкретните цифри, толкова по-добре. И нека дискусиите по него са публични, за да не се окаже, че парите идват от заеми, както направи злополучно провалилото се първо тяхно правителство, обременило бъдещите поколения с милиарди.
