Общо показвания

четвъртък, 8 юни 2023 г.

РЕСТАРТ И НА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА

Няма как след избора на редовно правителство, да продължи две годишното преливане от пусто в празно в пленарната зала. И че на рушителите на парламентаризма номерата им повече няма да се търпят.

Още в първия ден след избора на кабинета, се видя, че битката за дискредетиране и на този парламент продължава с ново ожесточение. Вместо да се уважи правото на парламентарна група да има по свой избор представител в комисия, това бе яростно оспорено. После бе направен поредния брутален опит да не се разреши на друг народен представител да се изкаже от парламентарната трибуна. Демонстрираното самоуправство е очевидната цел, с която да се поддържа обществено мнение, че народното представителство е изчерпало правомощията си и трябва да се търси друга непарламентарна форма на управление на държавата.

Всъщност, изборът на избрано, а не на назначено правителство, ясно позиционира антипарламентарните сили. До голяма степен те искат да отклонят страната ни от следвания вече десетилетия път на проевропейски избор и членство в НАТО. Разгорелите се нови страсти в пленарната зала, обаче дават възможност на подкрепилите правителството да съсредоточат вниманието си не само в актуалните проблеми, които ще решават заедно с управляващите в парламента, но по най-бързия начин да направят така, че обединилите това мнозинство подготвяни промени в конституцията да влязат в учредената такава комисия, тя да заработи и обществото бързо да разбере, че те ще са полезни за всички, най-вече за затвърждаването на парламентарната демокрация като единствено възможна, както е в държавите, с които сме от години съюзници.

Рестарт на парламентарната република е смисълът на започналия диалог, довел до избора на редовно и контролирано от депутатите правителство, последван от попълването на състава на Комисията за конституционни промени. Целта е в нея да започне обсъждане на проектите. Стремежът на създаденото на този етап близко до пълното конституционно мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС е да се създаде работеща в полза на обществото съдебна власт, която да се утвърди като негова имунна система. 

Няма да коментираме, че от няколко години от движението има вкаран в събранието проект, който има покриване с намеренията и на Демократична България например. Това са разделяне на Висшия съдебен съвет на две - ВСС само за съдиите и прокурорска колегия, в която обществено избраната квота да има превес, за да се ограничи властта на главния прокурор, така че той да не може да влияе върху отделните прокурори. Няма различия и в подкрепата на индивидуалната конституционна жалба, както и в преосмисляне на статута на служебния кабинет. Основната цел, разбира се, е да се преустанови с установената дългогодишна практика съдебната реформа да се изразява в “стани, за да седна”.

Има две предложения на ДПС за конституционни реформи, едното от които е актуално във връзка с искания имунитет на един бивш министър председател. Според техния проект ще се реши проблема с двойното гражданство, като това изискване отпадне за народните представители и министрите. Усъвършенстването на изборното право също е включено. В България в момента има отнемане на конституционни права чрез закон, като чрез изискване за настоящ адрес се отнема изобщо правото на глас на български граждани на евроизбори и местни избори. В проекта се предлага да се запише в Конституцията, че правото на глас не може да се отнема по никакъв начин. 

Нека обаче бъдем реалисти – грозните сцени, придружени с просташко говорене няма да бъдат пресечени, ако ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС не представят на масата за обсъждане своите проекти за Конституционна реформа. От друга страна, ръководството на Народното събрание, би трябвало да вземе крути мерки, каквито има в правилника. Вижда се, че представители на очертаващата се опозиция все още живеят в онова безвремие, когато шестваше изчегъртването. Засега председателят на парламента се задоволява с бързо укротяване на страстите с прекъсване на заседанието, последвано от забележки. Това очевидно вече не е достатъчно. Стремежът към въдворяването на ред е част от нормализарането на парламентарния живот. Народните избраници са с равни права. Те трябва да се уважават, а не да се нарушават.