Буря в чаша вода ли са препирните в управляващата ППДБ по повод откровените обвинения на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски срещу неадекватните реакции на премиера Николай Денков след сполетялото ни природно бедствие!? Нима не е истина, че щетите предизвикаха драми в живота на хиляди в страната, оставени без ток и вода, повече от седмица вече...
И на този фон защо точно Пеевски, когото един през друг се надпреварваха да венцехвалят, заради категоричната проевропейска и пронатовска политика на ДПС, сега изведнъж им стана трън в очите...
Първоначално мрънкането им беше, защото той им изземвал предимството да декларира първи едно или друго прието решение в тази посока. Не, не могат да ни заблудят - не става въпрос за детска игра, в която някой на някого изяжда полагащия му се десерт
Бесовете на съюза между ДС ченгета и умнокрасиви са за друго. Затова и риториката им стана друга. Бивш агент на комунистическите тайни служби, за който се твърди, че редял служебните правителства и бил стратег за сформирането на нова левица, с “ченгесарска” наивност “признава” че нямал “рационално, разумно обяснение на тази промяна не просто във видимото поведение на Пеевски, не само в поведението на ДПС, включително и в решенията на Ахмед Доган”. Според него, това било саморазрушително.
Друг пък, класическо номенклатурно чедо от “голямото добрутро”, както ги наричаха по времето на Соца, шестващ по студиата от години, артистично рошав и с папионка, пренебрежително определи Пеевски като “господин никой” в управлението, “далечен роднина, седнал на масата и започнал да вдига тостове...” Някак си се самоналагал и нито е било удобно да го изгониш, нито е нормално той да бъде в такава роля...
Да отбележим – тази злостна пушилка се изсипа след като Даниел Лорер, депутат от ППДБ, заяви пред милиони зрители в тв ефир, че в последните месеци колегата му от ДПС Делян Пеевски се е променил за добро и вече е станал говорител на европейските ценности, и не отхвърли възможността той да стане премиер, каквато заявка направи преди дни. Последвалата условност, както обясненията му на следващия ден, със сигурност допълнително са ядосали наследниците на манипулаторите на прехода, защото Лорер не отстъпи от позицията си: “Когато Хамас нападна Израел, извършвайки зверски издевателства над мирно население, и когато Путин нападна Украйна – ДПС застанаха на страната на жертвите. Аз не мога да не отчета това.”
Нека кажем направо – не Пеевски е камъчето, което им пречи на комфорта в обувките на управлението, а възможността да се сложи край на противопоставянето на едни български граждани с други, а етническата карта да се вади, винаги, когато е в опасност да бъде пратен на бунището режисирания посткомунистически преход, осигурил безпроблемното превръщане на някогашните борци срещу буржоазията в капиталисти.
Нека да не дрънкат глупости адептите на този преход, че имало дефицит, в който се намъкнал Пеевски като евроатлантически говорител. И че този дефицит бил “ДБ, защото те били исторически евроатлантическия говорител, не Пеевски. И в никакъв случай той не трябва да бъде оставен да е говорителят на тази позиция... Очевидно човекът със шарматната папионка, трябва да е голямо “перде”, а нас да ни смята за хора с къса памет, за да твърди това. Ако ДБ съществува от десетилетие и предимно слугува на спонсорите си с евроатлантизъм, то ДПС защитава тези ценности от зората на демокрацията. При това с последователност, каквато нито една от съществуващите партии го е правила.
Но нека отбележим и още нещо - прогнозите, че целта на движението да се включи в демократичните сили и стане общобългарска партия са верни. Това беше поискал лидерът им Ахмед Доган още в началото на деветдесетте години: ДПС да стане част от Съюза на демократичните сили. Но Петър Берон, разобличеният като агент на ДС по-късно, техен лидер, не прие, от псевдопатриотични съображения, за да има винаги етническо противопоставяне в угода на манипулаторите.
Истината е, че тази врява е защото се подготвя ново противопоставяне на етническа основа. И пробен тест ще е подготвяния референдум за това дали да остане “Трети март” като национален празник. Тихомълком наследниците на манипулаторите готвят реванш с нова националистическа формация, която трябва да замени боксуващата Възраждане, залязващото ВМРО, разочарованите от БСП и пропутинските фенове. Точно затова новата политика на движението трябва да бъде спряна, то отново да бъде капсулирано и да бъде подчинено в услуга тези, които искат да променят евроатлантическия и проевропейски път на страната. Проблемът е, че този който готвят да оглави тази нова формация, се провали няколко пъти – първият път като доведе на власт група политически невнятници, и след като го предадоха, по-късно ги определи като “шарлатани”. А вторият път - с продължилото почти две години безвремие на служебни правителства, които си мислеше, че ще са преход към президентската република. Но и тук удари на камък. Сега му предстои третият опит. Само че народът го е казал: веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път тя се счупила.
