Обявяването на еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер с първия мандат на ГЕРБ и оповестените от нея програмни намерения за съставяне на правителство са шанс за излизане от двегодишното безвремие. Сигнали за това имаше и след като първата и втората политическа сила седнаха на масата за преговорите. Но стигнаха до задънена улица, заради инатливостта на псевдорадетелите за промяна, които с действията си за пореден път доказаха, че са стартъп проект, интересуващ се от личната изгода. Нежеланието им да споделят отговорността на правителствено ниво и грубото незачитане от тяхна страна възможността за пронатовско мнозинство ги обрича на изолация и вътрешно самоизяждане.
А мантрата, която използват като смокинов лист пред избирателите, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ се обезсмисля в мига, в който техните избраници са прекрачили прага на Народното събрание, тъй като неговият девиз е “Съединението прави силата”. Популизмът и лъжите им, довели до отлив на близо сто хиляди техни избиратели, не ги освестиха така, че да отчитат реалностите. Затова по-всичко личи, че ще се озоват в опозиция, заедно с другата несистемна партия “Възраждане”. Имат, разбира се шанс все още, тъй като мандатът, връчен от президента ще почне да тече в понеделник. Ако в ПП-ДБ разумът все пак надделее, както дават знаци от коалиционната “Демократична България” и се стигне до практически общи усилия за участие и подкрепа на редовно правителство, това със сигурност ще удовлетвори обществените очаквания за излизане от кризата.
Приоритетите, които номинираната Мария Габриел поставя – нормализирането на работата на институциите с редовно правителство, стабилизиране на публичните финанси, приемането на бюджета, справянето с инфлацията, с ръста на цените, правосъдна реформа, активна здравна политика и иновативно образование са заложени в програмите повечето парламентарно представени партии. Акцентът върху оставката на главния прокурор, няма да промени нито ще забави започването на цялостно реформиране на съдебната система. Достатъчно е да отбележим, че в парламента има мнозинство, което няма да допусне само съдебни размествания на принципа “стани, за да седна”.
Факт е, че появата на еврокомисар като номинация за премиер, засили, според проучванията, нагласите, че ще има кабинет още с първия мандат. А подкрепата, която той би имал от Брюксел не е без значение за постигането на тази цел. Истината е, че за разлика от проточилото се близо месец надлъгване с “програми” между първите две партии, което в крайна сметка не можа да преодолее егото на самообявилите се за единствени реформатори от партията на промяната, сега буквално за часове, се вижда, че има решение. И ако започналият диалог доведе до споделена отговорност в съставянето на правителство, то още преди края на месеца то ще може да бъде гласувано и в парламента.
За разлика от “говорещите глави” няма да чертаем черни прокоби за пореден провал и нови избори. Нито ще гадаем как едно програмно правителство ще се отрази на резултатите от местните избори. Още по-малко ще плашим с необходимостта от взимането на непопулярни решения от бъдещото правителство. Ако наистина диалогът помогне за съставянето му, то със сигурност той ще продължи и по време на управлението. А резултатите от решенията, които то ще вземе, ще са тези, които ще покажат колко продължително ще е то. Надяваме се, че всички, които ще дадат подкрепа, ще загърбят популизма и съсредоточат усилията си в защита на националния интерес и общоевропейските ценности на света, към който сме се присъединили.
