Поредното разочарование вдясно

Икономическата програма на Реформаторския блок, която бе представена миналата седмица, изненада икономистите с левия си уклон, но не впечатли политическите им противници, които отдавна знаят кой мъти яйцата в него. Няма как по друг начин да си обясним защо партии, които би следвало да отстояват твърдо свободните пазарни отношения,(които да се доминират от личностни взаимоотношения или такива на техни сдружения), да станат заложници на държавната намеса и под тази маска да скрият желанието на един олигархичен кръг да седне на правителствената трапеза, независимо от нейния цвят. На истинските либертарианци и през ум не би им минало, че някога в една претендираща за дясна програма ще прочетат още в първите й редове, че трябва да се увеличи държавността. Можем подробно да разгледаме всяка една от така наречените спешни мерки, за да не се стигне до Жан-Виденовата зима,(както прогнозират в нея), но е губене на време поради най-малко две причини – едната е, че предложенията са направени от

нищожен по политическо влияние политически субект

а другата е, че сегашното правителство още от самото начало работи в тази посока, социалистите имат опит във хватката и вълкът сит и агнето цяло, наясно са защо паднаха бившите управляващи точно през февруари и едва ли ще допуснат да и бъде отнета властта по този начин. Тези, които създадоха това управление, нямат интерес да сменят модела поне до следващата пролет...
За да не бъдем голословни обаче, ще разгледаме някои от тезите в програмата на реформаторите:

Например по отношение даването на възможност на по-голям избор на осигурените в какво да бъдат инвестирани и как да бъдат управлявани средствата им, набрани по т.нар. пенсионни стълбове. Всяко действие в тази посока обаче винаги ще буди съмнение, поне докато има задължително пенсионно осигуряване, за което нищо не се казва в програмата.

Друго предложение е да се въведе необлагаем минимум за хора с ниски доходи. На пръв поглед чудесна идея от морална гледна точка, но и в този случай не се споменава нищо за необходимото намаляване на разходите на държавата. Излиза че тази мярка може да се използва за политическо купуване на гласове. Освен това, преди да се пипне плоският данък, което няма как да не раздразни десния избирател, би могло да се помисли за намаляването на други – осигуровки, ДДС, държавните такси. А що се отнася до оставяне на

широко отворена врата за офшорки в обществените поръчки

то не трябва да има съмнение защо някои наричат „реформаторите“ олигархичен блок. Двойствени стандарти и пазене на статуквото, част от което са лидерите и магнатите, които дърпат конците на уж дясното обединение. Достатъчно е да се припомни, че немалка част от тези хора са бивши ключови фигури в няколко правителства на криминалния преход, разочаровали избирателите и заради това изхвърлили ги извън борда на сегашния парламент.

На този фон някак неуместно звучат атаките на техни представители как БСП и ГЕРБ им завзели политическото пространство – че социалистите управлявали като дясна партия, а герберите непрекъснато се опитвали да ги прикоткат под крилото си. Всъщност, обективно погледнато, сегашното поляризиране в парламента не допуска влизането на подобно разводнено формирование като това на нареклите се реформатори. И с появата на някаква икономическа програма се цели

да се отклони вниманието от вътрешните противоречия

на събраните от кол и въже десни партии. Вярно е, че едно ново политическо формирование със сигурност би имало успех, ако то бъде припознато от гражданите – не само от тези, които видимо протестират, но и от тези, които не са на улицата, но искат да се създадат условия да работят и получават според демократични процедури, а не с дирижиран задкулисно натиск. Но това няма да е сегашното дясно обединение. Реформаторите се опитват да прикрият и друго –  влиянието на парламентарните партии не намалява. Това показва, че желанието за предсрочни избори започва да се превръща в дъвка, която е само за популистки цели, но нежелана от никой. Проблемът е, че от това страдат единствено институциите и не случайно доверието в парламента достигна нищожните 11 процента. Но и това може да се приеме, че е за отклоняване на вниманието.

Пропазарните избиратели знаят да четат програми

и не се влияят от пушилки. Те знаят, че има механизми – работодателски организации, синдикални обединения и др., които за разлика от предишното управление вече са на масата на преговорите и някои от исканията са договорени с новия кабинет.

Уж десет мерки са нещо неотложно (разбирай спасително) за държавата, но предложени от политически лилипути, поставили ги в услуга на все по-ясните техни икономически господари, те допълнително ще отблъснат обезверените от колаборационалисткия и най-вече механичен сбор на партии. Излиза че няма разлика между т.нар. реформатори и провалилата се Синя коалиция.

Дори да влязат в бъдещ парламент, тяхната роля ще е да бъдат нечия патерица или което е още по-вероятно – да станат донор за мнозинство на водещите политически партии. Но паметта на избирателите не е толкова къса – те си спомнят как някои твърдяха в изборната нощ на предишните парламентарни избори, че държат „златното ключе“ на управлението.

Но всъщност нищо не получиха. Сега се подготвя същото Голямо нищо за тях, но с тайна заявка за бъдещи дивиденти за кукловодите, надничащи грабливо зад популистките обещания.