Много скоро ще стане ясно, че поредният син балон се е спукал. И че тези, които са го надули, просто са искали да получат своя пай от властта, като безцеремонно са се възползвали от ентусиазма и наивността на протестиращите. А излъганите ще се подредят в дългата редица на огорчените, които отказаха да гласуват за десницата и я оставиха извън борда на този парламент. Може въпросът кой е виновен, че за малко повече от десет години бяха изгубени близо два милиона избиратели, да е неудобен за подвизаващите се и днес сини лидери, но той е неизбежен. И няма как да бъде подменен. Участниците в подкрепата на статуквото на криминалния преход търсят своя реванш, но не могат да го получат, най-малкото заради мрачните афери, които бяха разкрити и продължават да изскачат като скелети от гардероба.
Има и лоша новина за протестиращите -
старите сини влъхви са тези, които унищожават в зародиш всеки опит да се появи нова десница
съгласно правилата на демокрацията. Личи си по отчаяните опити да яхнат протестите и да изземат инициативността. Не е трудно да се види, че първите им появи бяха веднага след краха им на последните избори. Проблемът на неслучайно оределите протестиращи е, че нямат този опит, за да осъзнаят, че изборите и най-вече съобразяването с установения в страната законов ред са начините да постигнат целите си. Десните пък са се превърнали в ни риба, ни рак с несъстоятелното формирование, което създадоха, и тепърва ще берат плодовете на прибързаността си.
И с това не свършват нерадостните новини за десните интриганти. Те обявяват за свой враг ГЕРБ, но тайно се надяват един ден да управляват заедно. Веднъж вече се самозалъгваха, че държат „златното ключе“, но както е известно, не го получиха. Това, което се случва днес, показва, че бившите управляващи предпочитат да се държат с измамното самочувствие на чакащи сините да им извадят горещите кестени. (Не че не се намесват в протестите, но вече са разбрали, че бумерангът се връща върху тях и им нанася повече вреди, отколкото ползи.) Затова и побързаха да се върнат в парламента. Пробваха с игрички с кворума, но видяха, че не това е пътят. Макар и бавно, започна да им светва, че спазването на парламентаризма (а не разрушаването му) единствено може да им е от полза.
Най-съществената грешка обаче, която допускат всички, които претендират, че са опозиция на управляващите, е, че не се поучиха от неуспешното няколкомесечно митингуване, което, както се вижда, не смущава нито работата на парламента, нито тази на правителството. Напротив вижда се, че
управляващите действат точно както е казал народът „кучетата си лаят, керванът си върви”
Те следват неотклонно своята предизборна програма, дори кризата с бежанците не ги извади от равновесие. Не чакаха дълго президентът Росен Плевнелиев да свика Консултативния съвет по национална сигурност, преди седмица приеха няколко неотложни мерки за решаването на проблема.
И както научаваме от министъра на отбраната, вече се строи стена в проблемния граничен участък, а близо до границата се подготвят места за пребиваване на бежанци. Освен това, за разлика от Плевнелиев (който, вместо да остане в страната, подозрително замина на неколкодневно посещение в далечен Виетнам), премиерът, вътрешният министър и лидерът на социалистите направиха совалки в Брюксел и успяха да получат допълнителна помощ от Европейската комисия за страната. Оказа се, че първоначално средства и логистика за миграционния натиск са били предвидени само за страните от Средиземноморието. Но след намесата на управляващите в плана за общи действия на ЕС за решаване на кризата от бежанската вълна е включена приоритетно и България.
Особено активни са депутатите на мнозинството и министрите в решаване на болезнени проблеми, довели до свалянето на правителството на ГЕРБ през февруари.
