Поредният президентски миш-маш

В деня, в който правителство се събра на извънредно заседание и обяви мерки за решаване на бежанската криза, президентът Росен Плевнелиев не изневери на характерното за него в такива ситуации неадекватно поведение. От много време обществеността очаква той да свика Консултативния съвет по национална сигурност по този въпрос. За това го призоваха и лидери на парламентарни и извънпарламентарни партии.

Вместо да направи това незабавно като лично отиде в парламента и убеди политиците да забравят дрязгите и се държат подобаващо на девиза “Съединението прави силата”, изписан на фасадата на свещената сграда, Плевнелиев дълго време размахваше обвинително пръст във всички посоки, като се опитваше да прехвърли отговорността най-вече върху управляващите в момента. С вчерашните си две изяви – конференцията по въпросите на сигурността (организирана от БАН и Софийския форум за сигурност) и брифинга по актуални теми следобед, президентът за пореден път не се прояви като обединител, каквито са конституционните му правомощия. И не даде отговор на най-важния въпрос за свикването на съвета, с което да поеме своята част от отговорността. Не случайно управляващите вчера му казаха в прав текст, че сигурността на страната не е  детска играчка,

с която той може да си играе, когато поиска.

За съжаление Плевнелиев предпочете отново да се плъзне по

повърхността, задавайки въпроси (някои от които нелепи) от висотата на наблюдател, който само маркира случващото се и всъщност дълбоко не го засяга. Единственото, което се разбра от тази словесна канонада е, че няма нищо против да обере лаврите, ако случайно политиците си стиснат ръцете и проявят готовност да поделят помежду си отговорността за драмата с бежанците.

Но нека видим какви са хвърлените към уж невидимия виновник въпроси. Ще отбележим преди това, че думите му задължително бяха гарнирани с популистки и общоизвестни изводи, познати ни от редица договори, свързани с алианса и с организации, гарантиращи опазването на мира.

Например по отношение на външните фактори той с лека ръка се опита да оспори стратегията на НАТО да се посрещат превантивно заплахите извън териториите на страните - членки на алианса, като попита дали подобен извод, вече подготвен и в нашата стратегия,  е верен. И намекна за вече случилия се атентат в Бургас, както и за бежанската криза, като попита управляващите 

дали са готови да “генерират своевременни, обективни и верни оценки 

на стратегическата среда за сигурност, които да се използват за взимането на адекватни решения”. След което директно ги обвини пак с въпросче: “След като имаме план, защо бежанците спят на пода, нямат вода и ток в продължение на седмици?“ После продължи с обвиненията с косвена фразеология, като заяви, че страните със слаба или разпадаща се държавност генерират сериозни заплахи и рискове за сигурността както за съседните държави, така и за други региони...После претупа темата с дежурната битка с престъпността, контрабандата, икономическата несигурност, липсата на чужди инвестиции и диверсификацията на енергийните доставки, за да подчертае, че успех на политиките за сигурност може да има само когато те се провеждат от силни институции, които работят в интерес на гражданите, а не в услуга на „силните на деня“. За да подчертае накрая, че електронното управление е панацеята, която с магическа ръка ще реши всичко.

Няма да коментираме целия словесен миш-маш. Но ще започнем от това, че се наложи един от присъстващите бивши президенти дискретно да напомни на Плевнелиев, че страната ни винаги се е отнасяла по въпросите на сигурността с подобаваща отговорност. И че промяната на ситуацията, една година след постигнатия вече консенсус по общите въпроси, не е нещо неочаквано и влиза в основните принципи, гарантиращи сигурността. Не сме убедени, че Плевнелиев забеляза какво му казват. Открит обаче остава въпросът за

очевидното бездействие на сегашния

държавен глава

изразяващо се в споменатото вече безотговорно очакване политиците нещо да му подготвят като документ, който той да прегледа, след което щял да изкаже мнението си.

Видя се как действа в подобна ситуация, когато посред лято, за да подчертае някаква значителност и най-вече да яхне протестите, върна онзи закон за промяната на бюджета. И дори не направи усилия за по-широки консултации - освен срещата с финансовия министър.

Особено смущаващо прозвучаха думите му, че бил предприел много мерки за справянето с кризата, като по време на посещението си в ООН информирал за проблемите на страната и имал две срещи с еврокомисар Кристалина Георгиева.

А заключението “Работя и давам каквото мога”,

е развеселяващо и със сигурност небеизвестният герой на Ярослав Хашек Швейк би му завидил. Всъщност е много тъжно държавен глава да се изказва толкова лековато. Няма да коментираме изобщо думите му за политическия инженеринг, защото не е тайна за никого вече чий продукт е и кой фалирал кръг му дърпа конците що се отнася до най-важното му задължение - да пази конституцията, ще му напомним, че по-важно е той да я спазва. А това, че си мисли, че атаките срещу него били защото е на върха, където, по думите му, духали силни ветрове, също не е прав. За ветровете е трябвало да помисли, преди да вземе решението да се кандидатира за държавен глава.

Изобщо не му препоръчваме да размахва и плашилото на бившата Държавна сигурност. А още по-малко да вещае черни прокоби за нови непосилни сметки за ток и топлоенергия, защото още не е минала и година от падането по този повод на правителство, част от което е бил и той самият. В тази връзка няма как да не отбележим, че 

не ни изненадва това разединяващо нацията ни противопоставяне, 

което президентът подклажда. Ще му напомним също да не се крие зад президентството и да твърди, че през последните пет месеца нямало институция, която да не е атакувана. И че “омагьосаният кръг”, в който се въртим, е заради куклите на криминалния преход, сред които е и той.

Ако има нещо, в което е прав Плевнелиев, това са думите му, че “когато вместо да решиш проблема, го потулваш с несъществуващи скандали, рано или късно ще дължиш отговори”. Със сигурност отговорите, които той ни дава, не са на висотата на институцията. Отново ще повторим, че само заради един нисколихвен заем германският президент си подаде оставката.  Сигурни сме, че и Плевнелиев скоро ще му бъде потърсена сметка. Не само от избирателите.