Общо показвания

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Несериозният вот

Вотът на недоверие към управляващите, поискан от опозицията, ще остане в най-новата ни история като първия, бойкотиран от тях самите и гласуван, без да има дебати в пленарната зала. Фактът, че ГЕРБ присъстваха в залата вчера и дадоха своя отрицателен вот срещу кабинета, не може да компенсира цирка, който се разигра миналата седмица и показа, че бившите управляващи не само са незрели за висотата на свещената сграда, но и че тяхното управление е било също толкова неумело и деструктивно. От изказванията им след гласуването и по-късно в дебата за исканото от тях отстраняване на председателя на парламента Михаил Миков се видя, че те не разбират смисъла на парламентарния живот.
Но да приемем това с подобаващо чувство за хумор и да отбележим и една добра новина -  по всичко личи, че ГЕРБ вероятно са осъзнали, че демокрацията си има правила, които безмилостно превръщат всяка тяхна изцепка в бумеранг, чиито последствия могат да се окажат фатални за бъдещето на партията им. Не случайно те бързо се отказаха и от намерението си да сезират Конституционния съд за казуса с вота, разбрали всъщност, че там не се шегуват. И това за съжаление май е единствената осъзната от тях поука засега. Но това в никакъв случай не означава, че гафовете са спрели. Причината е в авторитарния подход, който пречи да се следва политическата логика. Затова

бившите управляващи загубиха вота и тактически

Оказа се, че опитът им да спекулират с отсъствието на една партия от парламента, за да покажат, че ако не е тя, мнозинството не може да работи, увисна. Достатъчно бе да им се припомни, че тяхното правителство се е крепяло единствено на същата партия, а след като я разбиха - на независимите депутати. В крайна сметка основното им оръжие „има или няма кворум” се провали, като показа безпомощността им и липсата на въображение. Дебатът остави неприятното впечатление, че ако все пак от ГЕРБ решат да участват в парламентарния живот, то всекидневно ще лъсва тяхната некомпетентност и

неспособност да се държат като истинска опозиция

В опита си да принизят ролята на председателя на парламента, депутатите от ГЕРБ изобщо не си даваха сметка защо за подобно действие се искат да се подпишат не 48 народни избраници, както бе за оставката на правителството, а 80 депутати. Също така стана ясно, че през ум не им е минавало, че подобна оставка може да се иска само ако има сериозно нарушение на конституцията от страна на шефа на парламента.
Тези гафове не може да останат незабелязани от избирателите. На практика вчерашният крах на ГЕРБ по всички точки на дневната програма в Народното събрание наля вода в мелницата на сегашното мнозинство.
Защото не само ги обединява и ги прави по-силни, но и им придава самочувствие, което засилва влиянието им. В същото време отвсякъде се вижда, че

ГЕРБ са една уплашена опозиция

която все още не е осъзнала, че повече от половин година не са на власт.  Видя се как протестите залиняха в мига, в който официално в тях се вляха активисти на ГЕРБ. Сега са на път да обезсмислят и вотовете на недоверие като политически инструмент.
Като резултат излиза, че от мудното влизане в час на герберите губят всички. Управляващите нямат интерес от неадекватна опозиция. Но от друга страна, са наясно, че сегашното статукво не може да се промени така, че да имат насреща си депутати, които да имат поведението на достойна опозиция. Това не означава, че мнозинството не разполага с възможности да контролира ситуацията. Напротив, от ден на ден те разбират, че могат да изкарат цял мандат.
Що се отнася до опозицията: странният цугцванг, в  който са изпаднали -

еднакво да са зле и извън парламента, и вътре в парламента

си е само техен провал. И няма кой да винят освен себе си за лошия кадрови избор, характеризиращ се с войнстваща некомпетентност. Очевидно те все още не са разбрали, че точно тази некомпетентност, която налагаха силово, ги свали от власт. Сега е трудно да променят „човешкия материал”, както обичаха да се изразяват...
Разбира се, не всичко е така безнадеждно за бившите управляващи. Те имат своя шанс, като предприемат стъпки към спазване на демократичните процедури. Например да разберат, че

вместо да внасят нов вот на недоверие с предизвестен край

е по-добре да поработят върху внесените законопроекти, да се постараят и те да внесат свои, защото само така могат да бъдат истински коректив на управляващите. Евтините трикове вече не впечатляват избирателите, те съдят по джоба си, осъзнали са силата си още през февруари, когато свалиха ГЕРБ от власт. Точно този шамар, който получиха, бившите управляващи не искат да признаят. Той е свързан пряко с пропуснатите социални мерки, които е можело да предприемат. Сега това е в ръцете на управляващото мнозинство. Те имат опит в социалната политика. Ако герберите проумеят това и вместо да вдигат безсмислена популистка пушилка, се включат в общи парламентарни действия за решаване на всички проблеми, породили сегашната криза, те могат да решат и вътрешните си партийни проблеми.