Второто лице на президента

Демагогията очевидно се е превърнала във втора природа на държавния глава Росен Плевнелиев. Иначе не можем да си обясним как може да заяви на публична среща с граждани, каквато беше вчерашната, че времето да чакаме месията е минало и че сега бил моментът обществото и институциите да  търсят ефективни решения, а той като президент щял да даде своя принос. Нямаме нищо против и да се организират срещи, които да подпомогнат процеса на демократични реформи в страната. Но ще припомним на държавния глава как грубо се намеси, за да спре назначението на един конституционен съдия, както и факта, че с всеки изминал ден той самият може да се превърне в обект на разследване от страна на магистратите. Чисто лицемерие е да твърди, че щом някой дойде на власт, тутакси яхвал правосъдната система, при положение че има президентска квота в нея. Така че не само не е приемливо, но е нахално от негова страна да организира дискусия, свързана с реформирането на съдебната система. А провеждането на такава среща в момент, в който е нужно по най-бързия начин да се решат конкретни въпроси, свързани с националната сигурност – какъвто е бежанският проблем, е престъпление, отговорността за което е изцяло на държавния глава.

Двойствеността на Плевнелиев се състои в това, че уж от няколко дни се кани да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата, но все ни занимава с други неща – предимно със собствените си тегоби. Неговият смешен плач не ни интересува, нито пък нескопосаните опити да се представи пред обществото като жертва на заговор, чиято крайна цел е дискредитирането на президентската институция. За никого не е тайна чия жертва всъщност е Плевнелиев и кой от години му дърпа конците. Очевидно е също така, че страната ни има най-слабия президент в най-новата ни история, който е срам за институцията.

Няма съмнение, че целта на кукуловодите е да изчистят имиджа му и да го направят предводител на тунингованата десница, която да бъде припозната от протестиращите. Но основната грешка, която правят, е, че вместо да се вслушват в гласа на народа, се опитват да го насъскат срещу измислени врагове, за да не им бъде потърсена сметка за деянията им по време на близо четвъртвековния криминален преход. Фалиралият кръг, който ни пробутва своите протежета, не иска да разбере, че времето им е изтекло. И че хората не ги искат, защото са сърбали попарата им.

Вече не сме убедени, че ако той свика КСНС, ще има реален резултат. И просто ще се провали като предишния, след което несигурността в обществото ще нарасне. Но обитателят на „Дондуков” 2 трябва да предприеме тази стъпка не за друго, а защото това е негово конституционно задължение. Бавеното означава само едно – че задкулисието се чувства добре, когато нацията е разединена и живее в непрестанна страхова психоза за бъдещето си.

А това, че Плевнелиев говори напоследък в трето лице за себе си, вече не ни развеселява. Не говори никак добре за него и изказаното съмнение, че думите на гражданите могат да не бъдат чути от обществеността, след като то беше заявено не къде да е, а в националния телевизионен ефир, предаващ на живо и с пари на данъкоплатците събитието. Две години са твърде дълъг период на търпимост към тази мнима негова неадекватност. Маските, с които Плевнелиев излъга избирателите, вече паднаха. Не случайно той изоставя благия пасторски тон и размахва заканително пръст. Но и този номер няма да мине. Затова по-добре е да си ходи с мир.