Общо показвания

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Президент за импийчмънт

Всекидневно от месеци насам излизат данни за съмнително осъществени сделки в миналото на президента на страната Росен Плевнелиев. Освен с него самия някои от аферите са свързани пряко с близки роднини и лица, за които се твърди, че са неговите патрони и досега му дърпат конците. Няма да се спираме подробно на тях. Обществеността е достатъчно добре запозната с детайлите. Вижда се от многобройните демонстрации пред сградата на президентството, както и от стотиците хиляди подписи, събрани за оставката му, че държавният глава е загубил доверието. Ще припомним, че германският президент Кристиан Вулф през февруари месец на 2012 г. (само две години след като бе избран) сдаде поста заради обвинения, които тук за някои може да се сторят смешни. Името на Вулф беше замесено в скандал, свързан с машинации при отпускане на кредит, от който той е извлякъл изгода по времето, когато е бил в управата на Долна Саксония. За да си купи къща, Вулф взима голям кредит от свой приятел, който дава парите от сметката на съпругата си. След това


Вулф изтегля банков кредит с преференции и чрез него връща личния си кредит


на приятеля си.  На пръв поглед няма нищо нередно и както самият германски президент твърди – операцията е в рамките на закона. Само че не само в Германия, но и ние оттук виждаме, че той се  е възползвал от преференции (т.е. от облекчения), каквито заради общественото си положение не е било редно и най-вече морално да използва. За да добием по-ясна представа, ще допълним този прецедент с още нещо – и в Германия бяха направени опити да се потули аферата, като лицата и най-вече разследващите репортери бяха притискани. Това допълнително нажежи страстите около Вулф и всъщност избухналото обществено мнение беше вълната, която го помете от поста. Отбелязваме не случайно и този факт. Преди ден в разпространено от пресцентъра на президентството съобщение от името на държавния глава се отправят заплахи срещу лица, които разпространяват “клеветнически твърдения и манипулативна информация”, която не само притеснявала държавния глава, но била насочена срещу институцията, която той оглавява. Ще цитираме точно: “Президентът Росен Плевнелиев си запазва правото да защити репутацията на президентската институция и доброто си име, включително и чрез завеждането на съдебни дела срещу медии или всеки, който публикува или разпространява лъжи и клевети по негов адрес.” Първо, президентът не може да защитава репутацията на която и да е институция,


дори и на тази, в която се намира временно


Понятия като клевета и лъжа спрямо институция не съществуват в Наказателния кодекс. В мрежата шеговито по този повод се напомня, че репутацията на институцията може реално да пострада не от слухове, а както се случи с МВР по време на бившия вътрешен министър  - когато невинни хора бяха обявявани за детеубийци, крадци, бандити и т.н. Може да обясним още няколко детайла по темата, например защо не могат да се водят дела от такъв тип срещу институции, фирми, вестници и т.н., но ще го спестим. Само ще напомним, че твърденията за офшорни сметки, имения в чужбина не могат да предизвикат преследване срещу този, който ги съобщава. Но за това как и по какъв начин са придобити средствата, как са извършени сделките и платени ли са данъците - това вече би могло да бъде много притеснително за нашия президент. Но той някак си продължава да се рее в облаците

и да си мисли, че ще му се размине


Най-вероятно като разчита на високопоставените си покровители. Но ако все още Плевнелиев има разумен ход,  достатъчно е да осмисли написаното по-горе, за да си подаде незабавно оставката. В противен случай може да бъде изгонен така, както бившите управляващи бяха натирени от гражданите през февруари. Известно е, че още през лятото, когато се разчу за офшорните фирми, в които бе замесено името на държавния глава, една от партиите, съставящи мнозинството в парламента, поиска да започне импийчмънт срещу него. Те допълнително се мотивираха с кампанията на Евросъюза да бъдат осветени офшорните сметки.
Има няколко законови възможности за отстраняването на Плевнелиев – обвиненията са посочени в чл. 103 на конституцията. Те са държавна измяна и нарушаване на конституцията. Първото е твърде силно и несъотносимо към президента ни


въпреки негови изцепки навън, плашещи чуждите инвеститори


По отношение на нарушенията на конституцията депутатите вече са създали работна група, която подготвя мотивите за искането. Според основния закон обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от депутатите са гласували за това. След това  Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът  е нарушил конституцията, пълномощията му се прекратяват. А неговите задължения ще бъдат приети от вицето му до края на мандата.
Тук е уместно да напомним опасната намеса на държавния глава когато върна за повторно обсъждане по средата на лятото исканата от правителството промяна в бюджета. Тогава премиерът Пламен Орешарски открито обвини държавния глава в противоконституционност, защото с ветото си  “грубо се намеси в работата на изпълнителната власт и направи още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действия, които предприема напоследък в противоречие с конституционно възложените му функции на надпартиен, балансиращ и обединяващ фактор в обществения и политически живот”. С което дори при евентуалното му отхвърляне от страна на НС “остава ефект на забавянето на тези корекции с неблагоприятни последици върху цялото социално-икономическо развитие на страната”...


За да мине импийчмънтът


през Народното събрание, са нужни 160 гласа, каквито в момента управляващото мнозинство няма. Но това е само на пръв поглед. Отдавна има съмнения, че започналото еманципиране на Плевнелиев от партията майка ГЕРБ дразни ръководството й. Фактът, че благодетелите на държавния глава се опитват да го направят неформален лидер на тяхното ново отроче - Реформаторския блок, не остава незабелязан. Известни са и негативните позиции на така наречените реформатори спрямо сродната народна партия– не искат и да чуят за единни действия с нея. Напротив, воюват срещу ГЕРБ и най-вече се стремят да си върнат позициите вдясно, като ги изхвърлят от дясното пространство.
Тези дрязги могат много бързо да решат съдбата на Плевнелиев, който си има достатъчно приемлив заместник в лицето на своята вицепрезидентка. По-важното е, че това, което наклонява везните за отстраняването на най-слабия президент в новата ни история, е отчайващата му невъзможност да бъде обединител на нацията. Колкото по-бързо самият той осъзнае това, толкова по-малки ще са последиците за нацията. А цената, която гражданите плащат вече заради неговата неадекватност, е непоносима и заради това неприемлива.