Обезсмислените вотово не недоверие
Още с втория вот на недоверие към управляващите ГЕРБ изтъркаха тази плоча и тя взе да скрибуца фалшиво. Затова, преди да внесат следващите два вота – за културата и за здравеопазването, както се заканват, трябва добре да анализират тази безпрецедентна тактика на вотове „до дупка” в най-новата ни история. Още при първия им опит да бутнат правителството се видя, че циркът игра с кворума показва всъщност какви дилетанти са в политиката. Също така стана очевидно, че протестиращите не са си променили отрицателното отношение към тях, което ги свали от власт през февруари. И трето – че всеки път след подобно изпълнение управляващото мнозинство ще излиза по-силно и убедено във
възможността да си изкара мандата докрай
При втория вот, в който герберите си бяха взели поука и присъстваха на дебатите (а и до голяма степен бяха принудени за това от блъфа на атакистите с мнимото им заминаване в Австрия), се разбра, че всеки камък, хвърлен срещу кабинета, се връща обратно и им нанася поражения с непредвидими допълнителни последици. Например хвалбите им за магистралните победи се сринаха не само заради цифрите, изнесени в пленарната зала, но и заради появилите се дупки на Дунав мост 2, символ на тяхното управление.
Това обаче, върху което
бившите управляващи най-много трябва да се замислят
се чу не от друг, а от премиера Пламен Орешарски. В деня на дебата той каза многозначително в кулоарите на Народното събрание, че въпросът не е докога ще издържи правителството, а по-скоро - ГЕРБ докога ще издържи. Вчера след отхвърлянето на вота премиерът продължи в същия дух, като изказа предположението, че „ако вотът беше таен, гласовете в подкрепа (на правителството) щяха да бъдат повече от тези, които са сега”. В заключение Орешарски обобщи, че на този етап вотовете не го притесняват особено и не отнемат много време на неговите колеги да подготвят отговорите, тъй като тезите на опонентите не били много състоятелни. Доста обидно и подигравателно прозвуча това за тези, които искат да бъдат уважавани като първа политическа сила след последните избори. Но ако приемем, че шеговитият тон на премиера може да бъде преглътнат някак си от герберите, то едва ли ще пропуснат предупредителния знак, че
ГЕРБ може да претърпи сътресения в близките месеци
включително и разпад на парламентарната им група. Нека повторим - точно такова послание се съдържа в думите на премиера, че ГЕРБ може и да не издържи на повече вотове, защото неговите депутати биха започнали да подкрепят правителството.
С това, разбира се, не приключват лошите новини за бившите управляващи. Има сигнали, че те доста глупаво спекулират с твърдението си, че правителството е изпаднало в международна изолация.
Орешарски дискретно ги опроверга, но като достатъчно добър играч
не разкри всички козове, които е получил
при срещите си с европейски премиери.
Изводът от тези детайли, откроили се от пушилката на втория вот на недоверие към правителството, никак не са случайни. Те са предизвикателство не само към ГЕРБ, но и към онези, които кроят свои планове за реванш било чрез Реформаторския блок или чрез държавния глава. Във всеки случай неуважителното отношение към утвърдените демократични принципи на парламентарната демокрация и подменянето им с клоунади и рекетьорски хватки винаги се обръщат срещу техните създатели. Принуждават ги да играят според правилата или просто ги изхвърлят на политическото бунище.
