Новите изцепки на президента

Президентът Росен Плевнелиев ни остави без скандални изяви близо месец. Вече си мислехме, че си е взел поука и оттук нататък ще работи само за единението на нацията, каквото му е основното задължение по конституция. Очаквахме дори, че след цирка с кворума, разигран по време на вота на недоверие към правителството и след това, първото, което ще направи през тази седмица, е да дойде в пленарната зала и да призове депутатите да коват закони, а не да гневят данъкоплатците, харчейки парите им за евтини номерца. За съжаление държавният ни глава само за няколко дни върна добре познатия на всички свой образ на популист, чиито комични изпълнения от доста време никак не ни радват.

Ясно е, че вменената му роля от кукловодите е той да е неформалният лидер на така наречения Реформаторски блок, който трябва да замени провалящото се главоломно, но настанило се вдясно формирование ГЕРБ.

На олигархичния кръг, от който произлиза Плевнелиев, бързо им светна, че сред младите лидери няма такъв, който да фокусира избирателите.

Президентът също няма харизма, но зад него стои авторитетна институция. Именно с помощта на “Дондуков” 2 се очаква 

реформаторите постепенно да изместят ГЕРБ 

и избирателите да ги припознаят на евентуалните предсрочни избори. Това обаче вече няма как да се случи. Държавният глава бе тестван в много ситуации. И във всички се провали. Не можа да яхне протеста, напротив -  още при първата си поява сред тях се наложи бодигардовете спешно да го приберат в президентството. Провали се и на консултативния съвет. Но най-голямата му издънка беше ветото посред лято за онзи милиард, който правителството поиска, за да закърпи бюджета. (За пробива, в който и той самият като бивш министър на регионалното развитие, носи вина.) Няма да коментираме отново защо не отиде при миньорите, когато стана инцидентът в рудник „Ораново”, няма да нищим офшорките, от които и досега надничат сенките на неговите патрони. Но самият факт, че обществеността не остана безразлична, е достатъчен, за да си задаваме все по-често въпроса не е ли дошло време за такива конституционни промени, които да доведат не само до по-добър избор на държавен глава, но и до по-лесното му освобождаване, при доказано неадекватно и в ущърб на държавността поведение от негова страна.

Но да караме поред. В рамките на няколко дни Росен Плевнелиев обеща да наложи нови две вета – първото за предложеното от различни по цвят депутати връщане на параграф в Закона за досиетата, и вчера – ако народните избраници гласуват да се върне тютюнопушенето в заведенията. Обяви също, че смята да свика Консултативния съвет по национална сигурност, при условие че подготвените закони му се представят в пакет. И за трите му намерения е валидна поговорката - рибата още в морето, а олиото в тигана вече цвърчи. По нито един от трите въпроса няма политическо решение, взето поединично и като цяло от партиите, съставящи парламентарното мнозинство. От БСП твърдо заявиха, че въпросът със скриването на наши разузнавачи не е обсъждан от политическото ръководство. (Само ще отбележим, че и досега, въпреки действието на закона, те не са били разкривани, освен това има достатъчно механизми техните имена да бъдат запазени в тайна завинаги.)

Същото се отнася и за отмяната на забраната за пушене. Факт е, че социалистите правят своеобразно допитване дали това може да се случи. Министърката на здравеопазването, както и водещи политици се колебаят да направят този реванш в полза на пушачите. И въпреки това президентът ни бърза да се намеси. Ще кажем направо -

не е работа на Плевнелиев да прави такива изявления

Не защото за него са гласували хиляди пушачи, а защото елементарната етика изисква той да се съобразява с факта, че е президент на всички, а не само на ГЕРБ или пък на непушачите...

За разлика от намеренията му да сложи вето на двата законопроекта, които въобще не са гласувани, за нас по-интересен за разглеждане е плахият опит на държавния ни глава да свика отново КСНС. Не е трудно да се предположи, че той ще настоява да си запази контрола поне върху НСО. Проблемът е, че с действията си той по никой начин не е проявил онази сговорчивост, която се изисква, за

да се постига консенсус

с водещите политически сили по важни за националната сигурност законопроекти. Не е известно Плевнелиев да е провел официални консултации с лидерите на парламентарно представените политически сили. От тяхна страна няма досега публични изявления как виждат бъдещото позициониране на службите, макар че в ранната пролет почти беше постигната обща договорка. Затова подходът на държавния глава трябва да бъде съвсем друг.

В момента той леко се пъчи, без да е въобще сигурен, че някой ще му обърне внимание. Напротив, от плахата му покана за свикване на такъв съвет става ясно, че той дори се страхува, че политиците ще направят каквото са си наумили и ще го прецакат най-безцеремонно, като му отнемат и контрола върху НСО.

Особено дразнещ е опитът на Плевнелиев

да остави горещия картоф с прииждащите бежанци

само в компетенциите на правителството. Ето как се опита да се измъкне той от предложението на военния министър  Ангел Найденов, че е добре да се свика КСНС за кризата с бежанците от Сирия:

„Военният министър посочи, че има основание за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност, същевременно каза, че няма смисъл да се свиква Съветът по сигурността към Министерски съвет.

Малко странно е това изявление”, заяви държавният глава. „Нека направим голямата разлика – КСНС към президента е консултативен орган, същевременно има Съвет по сигурността, който е изпълнителен орган. Там се ревизират плановете, там се осигурява финансирането, там се взимат важните решения. Очаквам, такива са и посланията, които получавам от министрите, от правителството, те реализираха своя план, знаят какво правят, имат съответното финансиране, ако трябва, ще вземат допълнителни мерки. Изцяло в компетентността на изпълнителната власт е да се справи с проблема, който имаме”, посочи той.

Всъщност, ако иска Росен Плевнелиев да е истински държавен глава, първото, което трябва да направи, е

да отиде в парламента и лично да ангажира

най-висшата власт в страната с решаването на проблема с бежанците от Сирия. Следващата стъпка е пак там: да обедини усилията на парламентарно представените сили да бъдат създадени закони за службите, които да действат десетилетия напред.

За съжаление Плевнелиев нееднократно е доказал, че няма нито смелостта, нито дори желанието да го направи.  Той отдавна се носи по чужди вълни. Неговите зависимости са не по-малко опасни от тези, които имат свързаните с бившите тайни служби на репресивния комунистически режим. Но все пак шансът му остава. И той може да постъпи, както е записано в свещеното писание:

 “... и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри, то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея. И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро. И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден и можеш да спиш безопасно. Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват. А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.”

Изборът е изцяло в ръцете на държавния глава. Пред него е народът, зад гърба му са кукловодите.