Общо показвания

петък, 4 октомври 2013 г.

За шмекериите на опозицията

Според някои социологически  проучвания рейтингът на парламента e спаднал до критичните 11%. Ако беше частна фирма, досега да беше закрит. Но няма как да стане, защото това е най-важната институция според конституцията на страната. И би следвало да е и най-авторитетната.
За съжаление това не го разбират не малко народни избраници, предимно от опозицията. Само за десетина дни в парламента се случиха неподозирани неща. Като например бившите управляващи поискаха вот на недоверие, а след това сами го бойкотираха. Този вот ще се запомни и с това, че е първият, по който не е имало дебати. Вместо бързо да претупат избора на шефове на парламентарни делегации и да се заемат със законотворчество, депутатите се преброяваха, за да установят има или няма кворум.
Трябва ли тогава да се учудваме на рейтинга на свещената сграда. Обществото освен че избира и издържа депутатите, очаква и да бъдат приемани закони, които ще облекчат социалните им тегоби, ще стимулират бизнеса и ще създадат такава правна уредба, че злосторниците да бъдат принудени да спазват законите. От това, което се случва в пленарната зала, оставаме обаче с впечатлението, че опозицията гледа на Народното събрание като на място за игра на стражари и апаши.
Шегата настрана, но от поведението им излиза, че депутатите проявяват нехайство към задълженията си. Няма как да си обясним по друг начин няколкомесечното отсъствие на представителите на ГЕРБ от сградата, отказа им да бъдат в ръководствата на комисиите, игричките с кворума и парадоксалните им действия срещу собствените им предложения.
От друга страна, номерът с ниския кворум стана банален. Той беше особено любим през миналия парламент, когато се регистрираха малък брой депутати, останалите хукваха по лични дела, а всички виждаха на телевизионните екрани полупразната зала и се чудеха как толкова малко хора приемат важни закони. В този парламент хватката е друга – достатъчно е всички депутати на ГЕРБ да се регистрират, за да стане проблематично поддържането на кворума. Коментарът и двата случая е лаконичен – задължението на депутатите е да бъдат в залата, а не да кръшкат от нея.
В крайна сметка излиза, че избраниците на народа, вместо да вдъхват сигурност с действията си сред обществото, предизвикват гняв и подигравки заради цирка, който всекидневно ни сервират.
Ще кажем направо - същността на опозицията не е да саботира всичко и със всички средства. Не искаме да цитираме Щастливеца и да правим сравнения с онези времена на див партизанлък. Но няма защо да се правим, че не виждаме дебелащината в немалко парламентарни изяви през последните дни. Ако целта на бившите управляващи е така да се стигне до предсрочни избори, видя се, че не това е начинът. Протестиращите показаха, че няма да припознаят ГЕРБ като свои знаменосци. Напротив, когато активисти на партията опитаха да се включат в демонстрации пред Народното събрание, протестиращите им напомниха, че не случайно са излезли на улицата още през февруари и са ги накарали скоропостижно да сдадат властта. Затова е добре бързо да осъзнаят, че не по маймунджилъците, а по делата ще бъдат познати. Само така може да се върне и авторитетът на Народното събрание.