Общо показвания

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Размиване вдясно

Няма все още признаци десните партии да бъдат припознати като алтернатива за управление на страната, въпреки неспиращите им опити да бъдат на всяка манджа мерудия, както е казал народът. Факт е само, че освен като опонент на БСП, те се представят и като противник на бившите управляващи. Целта им е прозрачна – да си върнат отнетото им дясно пространство. На този етап обаче липсват убедителни доказателства, че са истински опонент на социалистите, не само защото не бяха такива в миналия парламент, но и заради гледащите наляво партии, съставящи блока, които десните избиратели смятат, че са бъдеща депутатска хранилка за следващия ляв кабинет. Същото се отнася и за отношението им към ГЕРБ – уж ги отхвърлят като съюзник, но биха искали да получат наистина онова „златно ключе”, което им се привидя веднага след изборите за предишния парламент. Например това, което се разбира от последната им декларация за проблема с бежанците е, че правят нескопосан опит да отклонят недоволството на обществеността от безотговорното несвикване на Консултативния съвет по национална сигурност от държавния глава Росен Плевнелиев. Така те искат да прехвърлят цялата отговорност върху правителството.


А за да бъдат в крак с протестиращите


някак мимоходом искат оставката на кабинета и предсрочни избори.
Интересно е и друго – тази обща декларация на Реформаторския блок остана незабелязана за разлика от индивидуалните изяви на лидери на отделните партии. Сякаш всяка една от тях си прави сметки, които най-малкото трябва да им дадат най-важното: преференции при подредбата на бъдещите листи. В надпреварата между партийните шефове кой да изпъкне повече, се стига до комични ситуации, които показват колко е нелепо тяхното лидерство и колко зависими са те от техните патрони. На пръв поглед можеше да се приеме като леко намигване от страна на председателя на ДСБ Радан Кънев заявлението, че няма амбиции да е бъдещия премиер на България. Само че зад думите му тутакси се видя една добре позната сянка на червено-синята мъгла и ни напомни защо избирателите изхвърлиха бившият лидер на тъмносините Иван Костов от властта с такова мнозинство през 2001 г. А и от характеристиката, която Кънев му направи, веднага ни светна за кого става дума. Не само защото хардлайнерите в ДСБ познават само един човек, който може „да извърши промените”... Кънев дори леко размаха пръст на избирателите като им натърти, че много бързо и незаслужено изхабяват естествените си лидери...


Провалилата се в избори за президент и парламент Меглена Кунева


също майсторски потопи общата декларация на нареклите са реформатори, като дори присвои правото да бъде техен говорител, без дори да ги пита. В Шумен тя заяви, че до няколко дни ще бъде създаден Обществен съвет от изтъкнати юристи и общественици, който трябва да изготви рамката за нова конституция.
Кунева, разбира се, нищо не казва по „фундаменталния” въпрос, поставен от колегата й по лидерство Кънев – кой ще е десният премиер. От ДСБ също не са казали нищо за искането за нов основен закон. Ще припомним, че тези искания не са от вчера, но винаги са се използвали с популистки цели и то до момента, в който някоя от шумолящите партии докопа властта. Но в случая това не е важно. По-съществено е, че
разноговоренето вдясно няма как да е добър знак


за очакване на нещо по-добро от избирателите


Покъртителен с наивността си бе и друг гаф на реформаторите, когато в последния момент отказаха да подкрепят протестен концерт срещу реставрацията на комунизма в Пловдив преди няколко дни. Той беше обявен като организиран от СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите”, Обединените земеделци, Гражданско движение „Разум”, Съюзът на репресираните и ГЕРБ. По повод на общото мероприятие бе насрочена и пресконференция на лидера на ДСБ Радан Кънев. Тя обаче бе отменена, а малко по-късно на страницата му във Фейсбук се появи пост с текст - “Изненада няма. Реформаторски блок НЕ организира този митинг, нито Демократи за силна България или друга от партиите в блока. Искрено се съмнявам и ГЕРБ да го организират... Г-н Спас Гърневски със сигурност отдавна не представлява ДСБ в Пловдив, надявам се, че и той го знае. Доколкото ми е известно, поне засега не представлява и ГЕРБ”.
Няма да разказваме колко автобуса с привърженици на ГЕРБ, добре оборудвани с плакати, бяха докарани, за да запълнят празнината, оставена от реформаторите. Но специално ще обърнем внимание на враждебното отношение към бившия пловдивски градоначалник, който бе сред най-личните десебари, но на който вече се гледа като на предател.

Ловът на вещици в собствените редици е бомбата


със закъснител, която цъка в механичния сбор от партии, които доста самонадеяно си представят как седят вече на масата на победителите. Наивно прозвучава и оправданието на Кънев, че концертът бил параван, зад който стоят сили, готвели се да „поставят прът в колелата на Реформаторския блок”. Истината е съвсем друга – от зората на демокрацията в СДС винаги е имало подставени лица, които са били активирани всеки път, когато са се създавали условия за силна десница. Този път много бързо лъснаха зависимостите на нареклите се реформатори. Техните фалирали кукловоди, освен предварително заложеното разединение, все още нямат най-важния компонент за бъдещ успех – харизматичната личност, която да вдъхне кураж и увлече не само десните избиратели. След като се видя,  че Кунева не може да е този лидер, заради катастрофалните й загуби, бе заложено на президента Плевнелиев да е неформалния водач.  Многото въпроси към него, които изникват всекидневно заради миналото му, неадекватното му поведение в ключови за страната ситуации и неспиращите му опити да разединява нацията, обаче възродиха идеята Кунева да е лидерът на блока. Точно затова през последните дни ставаме свидетели на нескопосните й опити да си върне позициите. Напразни усилия.
Какъв е нелицеприятният извод от всичко това – вместо да засилват влиянието си, изхвърлените извън парламента партии продължават да наливат вода в мелницата на ГЕРБ и БСП, които според проучванията запазват влиянието си. Излиза, че само с очакване герберите да се самовзрвивят заради парламентарните си изцепки, десните не може да се измъкнат от блатото, в което сами са се натикали. На всичкото отгоре бившите управляващи дори започнаха да изземват инициативите на реформаторите – последните им намерения са следващия вот да не е за културата и здравеопазването, а заради кризата с бежанците. Жалко е, че десните реформатори до такава степен самовлюбено са се вгледали в собствените си персони, че допускат с такава лекота герберите да им присвояват опозиционните инициативи. Но може пък такава да е целта на кукловодите – реформаторския блок да е подгряваща трупа на сегашното статукво, което да продължи и в бъдеще.