Общо показвания

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Жега с бежанците

Ако има добра новина около неразбориите с лавината от сирийски бежанци у нас, тя е, че с благословията на българския патриарх Неофит започва настаняването на православните сред тях в нашите манастири. За съжаление, тези, които трябваше да се поучат от нея, я пропуснаха покрай ушите си. Едва ли има по лош политически знак за опозиционната ГЕРБ (партия, която непрекъснато изтъква, че е първа политическа сила) от това да нагнетява популистки проблема и да го използва, за да клати правителството. Същото се отнася и за президента Росен Плевнелиев, който, вместо незабавно да отиде в парламента и започне на място срещи с лидерите на четирите партии, представени там, предпочете от висотата на „Дондуков” 2 да заяви, че  това е работа преди всичко на правителството, и мъгляво да съобщи, че някога си, в необозримо бъдеще и при известни условия,

може да свика консултативен съвет

по темата. Когато обаче е вън от страната,   Плевнелиев не пропуска да се възползва от наболелия въпрос. Например при срещата си в Ню Йорк с върховния комисар на ООН по бежанците Антонио Гутериш гордо заяви, че страната ни е символ на гостоприемство, толерантност и хуманност и трябва да го покаже в сегашния момент. Всъщност държавният глава ни разочарова за пореден път с неадекватното размахване на пръст:
"Няма бързо решение на кризата, така че България трябва да е готова и да действа отговорно и адекватно".

Няма да коментираме тези красноречиви негови думи

нямащи нищо общо с призванието на държавния глава по конституция. Но ще цитираме вътрешния министър Цветлин Йовчев:
„На фона на всичко и президентът се изказва и се държи като страничен наблюдател и коментатор, все едно че няма никаква отговорност за националната сигурност. Наистина, в малко странна ситуация сме”.
Няма да обсъждаме загубата на парламентарно време от други, които пък искаха да се затвори границата. Странно е и че управляващото мнозинство не се използва от парламентарните възможности. Ще кажем направо, че хуманитарният проблем може да е сложен, може сега да предизвиква дрязги между институциите и да възмущава с право обществото, което се чуди как така десетки хиляди чиновници не могат да се справят с 5000 бежанци. Но всичко това е решимо (макар и в обозримо бъдеще), в сравнение с възможността в страната ни да се настанят ислямски терористи. На няколко пъти вътрешният министър, както и известни специалисти по тези въпроси предупреждават за тази опасност. Със сигурност съответните служби си вършат работата. Но това не е достатъчно. Защото без приемането на тази заплаха от водещите политически сили и от държавния глава като проблем, който трябва да обедини усилията на всички, той винаги ще виси.

Подхвърлянето на горещия картоф

 което в момента се вижда, че прави опозицията (начело с техния президент), може да прилича на скупчени павета в нощта на онзи злополучен кръг на белия автобус, но всъщност е игра с огъня. Тя бе точно определена от Йовчев като политическо мародерство. Факт е, че предишното правителство не е направило нищо, макар че прогнозите още тогава са били да очакваме наплив от бежанци. Взето е било решение през 2012 г. да се изгради лагер, похарчени са 200 000 лв., но нищо не е направено. Всички видяха, че на мястото има една буренясала поляна. Освен това има данни, че евросредствата не са усвоявани така, както трябва. Затова вместо да има вече готов лагер, първите 80 фургона в бившите военни казарми в Харманли поставиха сегашните управляващи преди дни. Точно затова и  най-вече от кумова срама би било добре диалогът за решаване на кризата с бежанците да бъде започнат от опозицията по инициатива на президента. Елементарните признаци, че това може да се случи в спешен порядък още през тази седмица, биха били предприемането на хуманитарна инициатива от страна на опозицията по отношение на бежанците. При това не като се използват пари от

огромната партийна субсидия с рекламна цел

както го правеха в предишния парламент, а с лични действия. Наистина е за чудене, че още няма такива инициативи. Но не е за чудене, защото мястото, където може да се постигне единна позиция и която да се отстоява, е Народното събрание. То обаче е превърнато в място, където вместо дебат опозицията следи предимно как се движи кворумът и гледа с него да надцака управляващото мнозинство. Така че дори да се поиска такъв дебат, той със сигурност ще се използва за цели, които нямат нищо общо с хуманността - черта, която отличава всяко истинско демократично общество. Е, как тогава на страната ни ще се гледа като на „символ на гостоприемство, толерантност и хуманност“, както твърди държавният глава.
Няма да припомняме с какво се занимава парламентът близо месец. Срамните сцени съпътстваха почти всички заседания и завършиха много показателно с обсъждането на онова тефтерче, което се превърна в емблема на предишното управление – за саморазправа с неудобните политически противници. Един преглед на предстоящото през тази седмица също не е радващо – предстои дебатът по нов вот на недоверие, този път за регионалната политика. Само ще отбележим, че ако такъв все пак се състои, едва ли управляващите ще пропуснат да обвинят ГЕРБ, че заради тяхната лоша политика в този сектор не са били построени своевременно лагери за бежанци.

Затова добре би било бившите да проявят разум

и да се държат наистина като политическа сила, спечелила най-много депутатски места. Вместо вот на недоверие, може да поискат всички парламентарно представени сили да се опитат да намерят общо решение на проблема. Но не с неуместни за страна членка на Евросъюза искания да се затворят границите или пък да се издигне стена по границата с Турция. Известно е по време на тоталитарния режим за какво служеше така нареченият пограничен кльон, по който даже течеше електрически ток.
Възможно е, ако се съди по острия тон на вътрешния министър,

да съществува и мрачен сценарий да се използват

евентуалните взривоопасни последствия от негативно развитие на проблема с бежанците за реваншистки цели от страна на бившите управляващи. По този повод само ще им припомним как цялото ни общество изпадна в шок, когато за първи път в европейска страна бе взривен автобус с израелски туристи. Фактът, че от доста време се прави всичко възможно да бъдат обезличени водещи институции, никак не е лицеприятен. Това може да се приеме и като стъпка към действия, които могат да взривят държавността.
Истината е, че тази конфигурация в парламента е удобна за подобна нестабилност. Но от друга страна колкото по-бързо опозицията започне да се държи като опозиция, като си служи само с политически аргументи, а не с номерът „иди си, ела си“, толкова по-стабилни ще бъдат тези, които пряко участват в решаването на проблема. Ситуацията с бежанците от Сирия е сложна, но не нерешима. Невидимите опасности, които я съпътстват, обаче са проблем не само на управляващите. Затова  очакванията на обществото са в спешните мерки да обединят усилията си всички политици. Жегата, която идва с бежанците от Сирия, е такава, че няма да има невинни, ако се стигне до това, което се случи в Бургас преди година и половина.