Нездравословното президентско заиграване

Подготвителна канонада между президента Росен Плевнелиев и законотворци преди обсъждането на законопроекти за службите ни изненада в края на лятото. На пръв поглед, поради елементарността на аргументите, тя изглежда като караница в детската градина, но ще кажем направо - няма нищо по-вредно за националната сигурност от вдигането на излишен шум. Няма съмнение, че Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба не са законодателно уредени и е крайно време това да стане. Факт е, че НСО като наследник на комунистическото УБО не само че не се е променило от ролята му да е нещо като румсървиз на богопомазани, но и е разширило през годините обсега на охраняемите лица.

Ще припомним, че по времето на Тато УБО е осигурявало личната и физическа охрана на членовете на Политбюро, на председателя на Народното събрание, на секретаря на БЗНС, на председателя на Министерския съвет, министрите, както и на чуждестранни делегации. На първо място, разбира се, е било осигуряването на охраната на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет. След 10 ноември 1989 г. НСО разширява още обхвата на пазените лица, като включва и 240-те депутати, председателите на върховните съдилища, главния прокурор, заместниците му, управителя на БНБ, членовете на КС и др. Включени са и членовете на семействата им. Освен това към този списък периодически се добавят публични личности заради застрашеност на живота им.

Дори само този силно дразнещ  широката общественост факт на

твърде широкия кръг охраняеми лица

е достатъчен, за да се предприемат законодателни мерки. Със сигурност и закони за двете служби ще има. Според официална информация проектите вече са готови и ще започне обсъждането им в началото на есенната сесия на Народното събрание.

Има доста нелицеприятни факти, излезли за бивши шефове на тези служби. Някои бяха обвинени във връзки с криминалния контингент, а други – в корупция. По-същественото е да се наложи цивилният подход при назначенията на върха, както е във водещи страни на НАТО. Така ще се избегне подозрителната привилегирована затвореност, създаваща впечатлението за каста, която си има свои правила, в нередки случаи диктувани от лица, за които се твърди, че са кукловодите на криминалния преход.

За съжаление, вместо развързването на трупаните с години проблеми, да се превърне в обединяващ център между различните заинтересовани среди, темата за службите се свежда до

лични и користни цели, които прозират зад плача на държавния глава

Росен Плевнелиев да си запази контрола върху тях. "Опитът, който имам с назначаването на председателя на ДАНС, се оказа неуспешен и оттук нататък няма да позволя каквото и да било отнемане на правомощия за назначаването на ръководни длъжности в сектор "Сигурност". Ще се боря категорично и няма да допусна НСО да премине на друго разпореждане", каза той преди дни.

Това, че демонстрира нелеп инат и с това олеква, не ни изненадва. Ясно е, че страната ни е парламентарна република и народните представители могат лесно да се справят с неговата съпротива. Но дали управляващото мнозинство има такива намерения, или това е плод на характерната неуравновесеност на президента!? Председателят на парламентарната комисия по отбрана от ДПС Янко Янков обяви преди десетина дни, че

Народното събрание трябва да има "водещи функции"

при определянето на ръководителите на НСО и на НРС, защото "контролът започва оттам". Това на пръв поглед прилича на изземване на президентски правомощия, защото тези шефове се назначават от държавния глава по предложение на правителството.

Проблемът обаче не се изчерпва само с охраната на нечие лице. НСО е част от националната сигурност, тя не е нечия привилегия, още по-малко собственост. Президентът няма причини за безпокойство. Включването на парламента в контрола на досега потайната институция по отношение на харченето на пари на данъкоплатците е само част от намерението на управляващите да си изяснят и това, как се формират задачите и как се изпълнява дейността й.

Ще отбележим също, че и друг “болезнен” за обитателя на “Дондуков” 2 въпрос - за преместването на контрола върху службите от страна на правителството, не е нещо идващо от Марс. Това преместване съществуваше и в предишните четири законопроекта на ГЕРБ, за които не стигна времето да бъдат приети в предишното НС. Във Великобритания например към премиера има съвет на разузнаването, в който влизат всички служби. Този съвет се събира при определени обстоятелства, взима се общо решение и се носи съответната отговорност. Тоест много важно е да се отбележи, че

не е редно през 21-ви век да има еднолична отговорност, с тоталитарен привкус

каквато имаше досега президентът, той не може да бъде повече доминиращ.

Вярно е и друго - никой в изказванията си досега не е заявил категорично, че държавният глава няма да продължи да контролира НСО.

Напротив, тази възможност съществува дори само във възможността Народното събрание да прави предложенията, но президентът да подписва указите, както си беше и преди. Затова не бива да се шуми излишно. Далеч по съществено е, когато новите проектозакони станат публични, всички заинтересовани страни да бъдат готови за дискусията, при това не като излизат с неработеща твърдоглави позиции, а с варианти, които ще са полезни за страната ни.

Експертите са от особено значение, те

трябва да се слушат от политиците

Росен Плевнелиев през последните месеци показа, че е по-склонен да всява разногласия, отколкото конструктивизъм. При това още преди да е видял съдържанието на проектите. Надяваме се, че той ще използва времето до началото на политическия сезон за срещи със специалистите, работещи по нормативните актове. И когато дойде време за публичност,

няма да прави прибързани изказвания. Сигурно е, че от страна на управляващите има готовност за чуваемост. Те си дават сметка, че въпросът за равноотдалечеността е принципен и няма как да бъде пренебрегнат. Но той не бива да се използва за политически спекулации.

Президентът има своята балансираща роля, особено при назначаването на висши служители в сферата на сигурността и тя едва ли ще му бъде отнета. Затова ще очакваме с нетърпение началото на септември, когато въпросните законопроекти бъдат представени в Народното събрание. Дотогава има достатъчно време всяка една от страните да подготви подход, който да не бъде част от призивите за оставка, а да бъде част от едно обмислено и валидно за много години напред решение. И управляващите, и опозицията разполагат с депутати, които са фигури в този процес. Възраженията не трябва да се решават през медиите, а по начин, който да съответства на характера на тези служби. Популизмът няма място в дискусиите. Ако все пак се стигне до такава битка, отсега предупреждаваме, че тя може да има много и непредвидими последици за националната ни сигурност.