Общо показвания

понеделник, 19 август 2013 г.

След отхвърленото вето за бюджета

Има достатъчно време до пети септември (когато депутатите ще се върнат на работа), за да се осмисли как трябва да продължи политическият живот след отхвърлянето на президентското вето миналия петък и противопоставянето на едни протестиращи на други в този ден. Разположението на силите в пленарната зала обрича на провал всяка инициатива от страна на опозицията и нейния президент, която цели да се пречи на работата. Популизмът им също няма очаквания ефект. А срещата между дежурните протестиращи с хората от провинцията, дошли да подкрепят управляващите, показа, че пространството между ларгото и Орлов мост може да не остане привилегия само на едни граждани. Което пък би трябвало всички да ни разтревожи.
Затова оттук нататък не може да бъде прието всяко словесно упражнение кой крив прав. Вместо да ни обяснява как в неговата позиция нямало преднамереност и че вече не принадлежал към ГЕРБ, а към партията на добрите хора, и че много се притеснявал за страната, защото сме влизали в кризата, докато Европа излизала вече, добре би било държавният ни глава Росен Плевнелиев наистина да покаже, че може да работи, за да има ефективност и резултати.
Не сме и предполагали, че близо четвърт век след промените може да бъдат извадени и скандирани стари лозунги, някои от които ни връщат във времето на  възродителния процес. Така че на всички, но най-вече на опозицията, които с лека ръка говорят за египетски вариант,


трябва да им светне, че има граници, които не бива да се прекрачват


Добре е, че депутатите на бившите управляващи се върнаха в парламента. Дебатите около приемането на актуализацията на бюджета, колкото и да се политизираха, показаха, че само чрез тях избирателите могат да направят своя правилен избор в бъдеще. Те в крайна сметка ще решат, било заради джоба си или поради други съображения, кого ще предпочетат. В тази връзка управляващите вкарват герберите в капан – да се противопоставят на социални мерки, каквито те отказаха да предприемат по време на тяхното управление. Запушиха и бизнеса, като фалираха хиляди дребни фирми. Затова оспорването на всяка положителна мярка, предприета от кабинета, допълнително ерозира доверието в тях.
Всъщност


по губещата тактика на отричане бившите управляващи са в синхрон с президента


Оказа се, че той също не е изпълнил важни обещания – нито веднъж не е свикал обществените съвети, които обещаваше в предизборната си кампания и му спечелиха много гласове. Особено тревожно е, че не са заседавали тези по икономическо развитие и социална политика. Е, как да му повярваме на вчерашните призиви, че „решението е пълна мобилизация“ и „трябва всеки ден да се надгражда и да се работи за ефективност и резултати”, след като той самият на практика бездейства по важни за страната ни приоритети. Доста обезкуражаващо за състоянието на президентската институция изглеждат и напъните му да свика три съвета по национална сигурност, но от месец май да няма секретар по отбрана и национална сигурност.
Управляващите са наясно, че в публичното пространство опозицията и президентът могат да бъдат нечий рупор, но щетите поради неадекватните им действия бързо се минимализират, затова от известно време са насочили усилията си към фиксирането на кукловодите и техните афери. Вижда се, че ефектът от това води до разколебаване на много от тези, които досега по един или друг начин са симпатизирали на герберите и на Плевнелиев.
Ако има висящ проблем (и той не е само за новото мнозинство, а за всички), то това са продължаващите протести. Засега няма яснота какво ще се случи през септември. От една страна, е ясно, че има опасност от противопоставяне на едни български граждани срещу други, но от друга - не може дълго време новото мнозинство да се прави, че не вижда и не чува исканията. Едни от основните са нов Изборен кодекс и преговори за насрочване на дата. Засега инициативата е на страната на управляващите. Те обещават


нов кодекс в готов за обсъждане вариант до края на месеца


Експертната група по новите изборни правила работи усилено. Има и комисия, в която участват и могат да присъстват най-широк кръг представители на гражданското общество. Със сигурност големият дебат по темата ще се случи в началото на политическия сезон и ще предхожда влизането в пленарната зала.
Президентът също има желание за поредното събиране на Консултативния съвет по национална сигурност. Но по-добре би било той да остави дискусията да се води в парламента с участието на граждани и извънпарламентарни партии.
Освен кодекса, бързият отговор на въпроса кога ще са следващите парламентарни избори е важен, за да се сложи край на несекващите от месеци протести. А спрат ли те, на правителството ще му е по-лесно да свърши всички текущи задачи като приемането на новия бюджет и неотложните законопроекти, свързани със спасителни мерки за излизане от кризата.
Ако трябва обаче да сме реалисти, едва ли


фалиралите кукловоди имат нужда от каквито и да било преговори


Всяко разумно действие отслабва възможностите им за задкулисно манипулиране на техните инженерингови продукти. Всекидневният шум на площада е много по-изгоден за тях от бързото удовлетворяване на исканията на улицата. Иначе те тръбят, че искат бързи избори. Не е тайна, че имаха успешен опит чрез предишния служебния кабинет. Истината обаче е, че всички знаят какво свърши това служебно правителство и този път държавният глава няма да бъде оставен сам да го реди. Това е и обяснението, че тези, които му дърпат конците предпочитат уличните протести да продължат и евентуално дори да ескалират.
Но и тези техни сметки ще излязат криви.
Има и още нещо, което кара икономическите кръгове, стоящи зад ГЕРБ и президента, да не бързат. Те все още нямат ясно ново политическо формирование, което да смени вече изчерпилата се партия ГЕРБ. Вдясно стават само механични събирания, които няма как да ги успокоят. Всяка партия, включваща се в така наречения Реформаторски блок, идва със своите обременености и дебнещи за реванш провалени политически фигури от миналото.
Излиза, че играта на котка и мишка може да продължи дълго. Само че най-губещ от това е българският данъкоплатец. От това кой от политическите играчи ще спечели битката в негова полза, зависи кой ще управлява. Сегашното мнозинство няма вид на притиснато до стената. Напротив, последните му ходове показват, че има още много скрити резерви. Опозицията и президентът са тези, които губят инициативата. Всички опити да се противопоставят на управляващите завършват с провал. Продължават да отблъскват и протестиращите. Като се прибави към това и имащата амбиции за реванш десница, се вижда, че срещу кабинета има един разнебитен отбор, който все още разчита на стара слава, вместо да осъзнае мястото си. И преди да поиска да се върне във властта, да подреди собствения си двор.