Изборни миражи

Седмица преди началото на есенния политически сезон дъвката предсрочни избори изглежда залепена някъде под масата и забравена. Дори тези, които се озоваха в опозиция, и другите, които останаха извън борда на парламента, сякаш забравиха за тази възможност.  Шумът от тъпаните и вувузелите затъмнява призива за оставка и римейка „червени боклуци”. И вместо да се организират политически според правилата на демокрацията, част от лицата му започнаха да търсят врагове сред контрапротестиращите, сред групата „София без блокади” и дори в редиците си. Най-вероятно все още и през ум не им минава, че този филм вече сме го гледали и подобно поведение бе в основата на разпада на някогашния Съюз на демократичните сили, а негов основен апологет бе един от лидерите му, а по-късно и премиер Иван Костов. Изрази като „ченгесарщина” и „мафия” бяха удобна пушилка

за скритите договорки между сини и червени


довели до затвърждаването на икономическата власт на бившата комунистическа номенклатура и нейните протежета. Наистина сред протестиращите се вижда разнобой. Една част от тях набързо прие офертата на бившия столичен кмет да им подари името на партията си ССД. Протестиращите ще я преименуват на Народна партия. С нея се надяват да се явят на избори. Това обаче не се приема еднозначно, поначало точно към тези представители на уличните брожения, водени от Янаки Ганчев, чийто палатков лагер стои пред парламента още от февруари месец, има възражение от по-млади лица на протеста. Не са без значение и внедрените агитки, те допълнително изнервят и разконцентрират.

А непостоянното поведение на бившите управляващи, които ту излизаха от парламента, ту се връщаха в него, държи в стрес техните фенове от улицата.

Лошият извод от случващото се е, че това, което видимо започва да измъчва протестиращите, не е умората, а неизвестността. Те започват да приличат на

хвърлени за отстрел


Но затова сами са си виновни. Някои от тях, вместо сами да се организират, очакват друг да ги организира и поведе. Само че бързият мач е сламка за фалирали олигарси и чужд за истинските кукловоди. И след като се видя, че е рисковано в условията на криза да се хвърлят пари на вятъра за битка, в която няма да има пак победител, и едните, и другите очевидно са решили да не бързат. ГЕРБ не е това, което беше,

Реформаторският блок е динена кора


нов политически хомункулус все още няма. А президентът, който беше последна надежда да яхне протестите и чрез тях да осигури бърз реванш на благодетелите си, вече се превръща в тяхна заплаха и съвсем естествено те бързо ще го изоставят. Излиза че управляващите са по-сигурни от всякога  и няма защо да бързат. Те показаха, че имат ресурс да си осигурят спокойна работа през есента, като организират защитата си от протестиращите, като докарат своите фенове от провинцията. Знаковото предупреждение, че лозунгът „Турците вън” няма нищо общо нито с „белия роял” нито дори с „белия автобус”, дойде навреме, за да покаже, че страната ни, за разлика от други балкански страни, е била оазис на етническа търпимост през този близо четвърт век демокрация. И че на екстремизма, откъдето и да идва той, ще бъде даден достоен отпор. Затова държавният ни глава трябва да бъде много внимателен и по никакъв повод да не цитира нацистки военнопрестъпници, виновни за смъртта на милиони евреи в газовите камери на Третия райх. Също така трябва да избягва сбирки, в които да стои на една маса с обвинени в ислямизъм лица.

Освен това управляващите започват да връщат един от основните признаци за стабилност – предсказуемостта:

техни обещания се превръщат в действителност


Гарантират се държавни поръчки за фирми на хората с увреждания, майки се очаква да получат по 50 лв. допълнително за всяко дете до 18 г. Лекарите ще получат 10% увеличение. Социално слабите също ще получат своя пай. Тристранният съвет заработи. Т.е. една по една падат реалните предпоставки за недоволство.

От друга страна, бившите управляващи се усетиха, че

горещият картоф на властта


 не им трябва в този му вид и че за тях далеч по удобно е да си седят на завет и се опитат да се спасят от разпада. Точно затова както искаха избори на секундата, след това през есента, сега с недомлъвки говорят за май месец догодина. Уж подалите оставки богати сини лидери също не бързат. Тяхното никога не се е губело поради простата причина, че статуквото им е било гарантирано в червено-синята мъгла. Не случайно техните млади протежета искат оставката на правителството, но забравиха за предсрочните избори.

Всъщност нормално би било да няма такива, още повече че Конституционният съд

призна изборните резултати за законни


И редно би било според правилата на демокрацията правителството да изкара целия си мандат.

Но нека се върнем отново към протестиращите, не само защото към тях са насочени усилията на кукловодите, но и защото очакванията на мълчаливото мнозинство от негласували са насочени предимно към тях.

Няма да коментираме съмненията за политически инженеринг, връзките с НПО-та , но ще кажем направо, че съмненията за обвързаности може и да се утаят във времето и дори да изчезнат, но ако те своевременно не отговорят на гражданския интерес и не поведат борба да получат неговото признание, провалът им ще е неизбежен. По същия начин както те подлагат на съмнение всичко свързано с дейността на управляващите, така ще бъдат гледани под лупа и техните действия. Всяка стъпка накриво ще ги праща светкавично в небитието. Не за друго, а защото лесно са се издигнали с претенциите, че няма да са като тези, срещу които надуват свирките на протеста по площадите.Истината е, че в крайна сметка избирателят има последната дума. А на него почна да му писва от нестабилност. Видя се през последните четири години, че 

свиването на коланите и милиционерщината фалираха хиляди малки фирми. 

Техните собственици не искат повече да живеят в страх за бъдещето си,  заобиколени от „уши”, но още по-малко им се нрави в условията на раздвижване и нови възможности някой да им нагнетява нова нестабилност. Затова групата „София без блокади” е техен изразител. В този смисъл новото мнозинство има още един съюзник.

Тази група тепърва ще се разраства и ще се види, че нейните лица не са подставени, както искат да ги изкарат. Не може едни работещи да бъдат противопоставени на други, които също твърдят, че са работещи и дори работодатели.

Всъщност всичко идва на мястото си. И изобщо не трябва да се учудваме, че само Мая Манолова говори за Изборен кодекс.

Напълно е възможно той да остане встрани, ако се вземат предвид новите нагласи. Но това е само глътка въздух, превръщането на изборите в мираж ще е само едно успокоително хапче за кабинета. Добрата новина за тях е, че натискът няма да е толкова силен или поне няма да предизвиква паника и необмислени действия. Защото тези, които искат оставката им,, са на ход, ходенето нагоре-надолу по ларгото изчерпи първоначалния силен ефект, сега има нужда от послания към избирателите. Но за тях трябва политическа организация. В момента няма такава. Затова изборите се отдалечават, а и оставката на правителството вече не е златното ключе към сърцето на избирателя.