Общо показвания

понеделник, 5 август 2013 г.

Време за размисъл

Разумно постъпи управляващото мнозинство, като реши през август депутатите да са в отпуска, както е по правилник. От това полза имат всички: парламентаристите ще отдъхнат и забравят кошмара на белия автобус, протестиращите ще имат възможност да разберат, че нито пърформансите, нито привнесената отвън агресия са пътят към постигането на исканията, а стресираните от замразяването на доходите, пенсии и нарастваща безработица (през годините на предишното управление) избиратели, ще почнат да усещат по джоба си социалните мерки, предприети от правителството. Всъщност истината е, че времето никак не е много и че доста от него бе пропиляно в безсмислено противопоставяне и тайни сметки на фалирали икономически кръгове и загубили доверието политици да бъде яхнат протестът. Видя се също, че кабинетът няма намерение да се поддаде на натиска, нито депутатите от управляващото мнозинство са склонни да отстъпят от потвърдените от Конституционния съд изборни резултати. По принцип ако се спазва законът и демократичните норми, сега управляващите е редно да си изкарат мандата и действията на всички против това са до голяма степен противозаконни. Изборите, които се провеждат веднъж на четири години, определят политическото представителство и тези, които го избират, ако бяха така активни, както на протестите, нямаше да са на улицата, а щяха да обсъждат с техните избраници как по-бързо да се излезе от кризата. То и сега не е късно това да се случи. Очевидно е, че противопоставянето няма да доведе до нищо добро. А и

евтиният популизъм не е нещо, което може лесно да промие ушите

на лъганите не веднъж. ГЕРБ първи схванаха, че неприсъствието в пленарната зала и демонстрирането на мускули извън нея не е продуктивно. Но трябваше да им се окаже външен натиск от Брюксел и от натовските посланици, за да схванат, че следването на демократичните правила е преди всичко полезно за тях в момента. Видя се, че бившите управляващи могат да бъдат конструктивна опозиция по време на дебата в пленарната зала за актуализирането на бюджета. Техните аргументи може и да бяха отхвърлени от мнозинството, но бяха чути от избирателите. Те са арбитърът, който ще реши кой е прав.
Тука е уместно да вметнем ролята на държавния глава. Няма да се връщаме назад и да припомняме поведението му по време на  самите протести. Но не може да не се съгласим с предупрежденията, отправени от парламентарната трибуна, че едно вето върху актуализацията на бюджета може да ощети социално слабите, защото парите за тях ще бъдат забавени най-малко с два месеца, заради необходимостта  парламентът да отхвърли евентуалното президентско вето. Добре би било президентът добре да се запознае с целия дебат, както обеща, за да види, че актуализацията е

първа стъпка към прекратяване на политиката, пречеща на растежа

режеща разходите и генерираща просрочени задължения, каквато бе практиката на предишното управление. Актуализацията, която преди това бе обсъдена с ощетения бизнес и бе подкрепена от него, дава възможност за коректно отношение към него и разплащане на задължения в законовите срокове. Тя дава възможност за удовлетворяване на разходи, за които са поети ангажименти или които са недофинансирани, без мисъл как ще бъдат платени в последните месеци на годината. Актуализацията дава възможност за преодоляване на липсата на  резерви по отношение на разходи и дълг. Тука е уместно да припомним онзи дълг от 800 млн. лв., взет през февруари, който трябва да се изплаща от началото на този месец. Държавният глава едва ли няма да забележи и най-ценното качество на тези бюджетни промени – че са „сигнал към бизнеса и домакинствата за предсказуемост в отношенията, за намаляване на административния натиск и тежест и изграждане на бизнессреда с по-висока конкуренция и възможност за растеж и напредък”, както отбеляза министърът на финансите.
Има и още нещо - видя се, че парламентът няма намерение да се церемони с държавния глава, след като в последния работен ден отхвърли първото негово вето. Това също е знак към него, че би трябвало да смени подхода към новото мнозинство и да прояви сговорчивост и склонност към компромис. Напрегнатата ситуация, както и вменените му конституционни правомощия изискват от него проява на отговорност и сдържаност. Ако той продължи да служи на икономически интереси, които целят продължаване на нестабилността, то той съвсем закономерно ще бъде изолиран, а действията му няма да се вземат под внимание от парламента. В крайна сметка би било глупаво от негова страна

да изправи срещу себе си социално слабите

Те са възможно най-взривоопасното мълчаливо мнозинство. Затова е важно точно в този момент президентът ни да прояви подобаваща отговорност.
Що се отнася до опозиционната ГЕРБ и противоречивите сигнали за това кога трябва да се насрочат изборите (от ранната есен до месец май догодина), придружени с призиви за по-драстично отношение от страна на протестиращите (защото 200-хиляден митинг може да уплаши управляващите), това също не е отговорно поведение и се плъзга по компрометирания вече политически популизъм. Няма как опозицията да си мисли, че е опозиция по някаква друга причина, а не
защото бяха накарани да прекратят предсрочно мандата си
Що се отнася до датата на изборите – това единствено може да се реши чрез дебат, в който да участват всички заинтересовани. Вече е ясно, че мястото на това обсъждане е в Народното събрание, където единствено може да се вземе правилното решение. В тази връзка искането на протестиращите за тв дебат с премиера е малко неуместно. Съществено не е кой е крив и кой е прав, а как и при какви условия ще се стигне до предсрочни избори. Преди всичко е необходим нов Изборен кодекс. Точно затова бе съобщено, че парламентарната група, която се занимава с него, няма да почива и може да бъде свикана винаги, за да може бързо да се подготви този документ.
Накрая не може да пропуснем и протестиращите. Толерантността към тях не оправдава факта, че те от месеци не могат да намерят своето политическо представителство. Към това трябва да съсредоточат усилията си през този почивен месец. Отрицанието и пърформансите е добър театър, но политическата игра е нещо съвсем друго. Когато насреща има една маса без лица, това засилва съмненията за кукловоди, които имат интерес от мними артисти, за да може те чрез свои нови или пък вече отхвърлени зад борда на парламента формирования (каквото например е така нареченият Реформаторски блок) да се опитат да станат лице на протеста и така

на следващите избори да цъфнат старите влъхви

които носят основна вина за несъстоялия се преход. Затова вместо да организират лов на депутати по плажовете, протестиращите да използват затишието на този месец, за да избистрят основните си искания, както и хората, които да ги представят.
Има защо да очакваме добри новини след ваканцията. ГЕРБ са вече в парламента, управляващите проявяват готовност да дискутират и предсрочни избори, както и други варианти. Макар и бавно на всички започна да им светва, че сме пред прага на нова рецесия, че отвън помощ не може да се очаква и дори напротив, инвеститорите няма да стъпят, докато няма нормализация... Но все пак нека не избързваме, скоро ще видим дали всички са осъзнали, че не случайно на парламента е написано „Съединението прави силата”.