Общо показвания

понеделник, 12 август 2013 г.

Губещата опозиция

Съвсем очаквано ветото на държавния глава Росен Плевнелиев предизвика вълна от популизъм. То не можеше да бъде и друго след политическата целесъобразност на мотивите на президента. Оттук нататък въпрос на рутина е да се използва успешно арсеналът от възможности по темата както от управляващите, така и от опозицията. Първо, парламентарният шеф Михаил Миков определи датата 30 август за извънредното заседание на парламента, след това опозицията поиска това да се случи незабавно и се възползва от конституционната възможност една пета от народните представители да поискат заседание до седем дни. След това Миков, вместо да назначи дата, както е по висшия закон, реши да се консултира с лидерите на парламентарно представените партии да постигнат общо съгласие по датата. Съвсем естествено бившите управляващи поискаха заседанието да е още в понеделник, но като реалистични се очертават сряда или петък. Причината е, че ще има срещи със заинтересовани работодатели и синдикати, последвани от дебат в икономическата комисия в парламента. Със сигурност воюващите помежду си са подготвили и скрити ходове, които ще трябва да нажежат допълнително политическата ситуация...
Но нека не се подвеждаме. Ако трябва да бъдем съвсем точни, целта на бившите управляващи е прозрачна -

да бъде разбит нормалният работен ритъм на този парламент


Само че когато говорят, че връщайки се в пленарната зала, са нарушили комфорта на мнозинството, те всъщност признават провала си на опозиция. Силата на една опозиционна партия е не да пречи, а да бъде коректив. Е, може ли да бъдат коректив бившите управляващи, след като повече от месец ги нямаше в парламента, а сега вдигат пушилка и настояват за спешно заседание за законопроект, срещу който са гласували дружно. Но отдавна не ни впечатлява бързината, с която се мени позицията на герберите. Нека припомним как първоначално бяха за бързи избори, след това за избори през есента, после поискаха те да са заедно с евроизборите през май следващата година. Днес отново са за светкавични избори. Подобно шикалкавене сочи, че те

са наясно за губещата си позиция


и че подмяната на прицела им е с цел постфактум, защото вече е постигната. Затова създаването на дискомфорт в работата на парламента няма как да бъде цел на истинска опозиционна сила. Оставяме настрана, че управляващите са в силна позиция независимо от обсадата, при която работят. Причината е, че са налице 8 милиарда задължения, оставени от кабинета на ГЕРБ, и куп подводни мини в бюджета „Дянков“, като например, че бяха заложени 4% инфлация, а сега има дефлация. А какво да кажем за онези 800 милиона дълг, които бяха поети допълнително през месец февруари, но не бяха заложени в бюджета, а трябва да се връщат през този месец.
Така че кабинетът на ГЕРБ е нещо като боксова круша за червеното правителство. Бившите управляващи

могат да бавят топката с популизъм и процедурни хватки


но бумерангът ще се връща винаги върху тях. За съжаление нито те, нито президентът, чиито правомощия се използват за мътене на водата, си дават сметка, че февруарските събития са ги отписали за дълго от политическата сцена. Затова и опитите им за реванш изглеждат смешни. Освен това самите  протестиращи са наясно, че е опасно да се превърнат в рупор на олигархичния кръг, който дърпа конците на ГЕРБ и техния държавен глава.
Не е тайна, че политиците винаги са се възползвали от късата памет на избирателите. Сега обаче непримиримостта на улицата е толкова силна, че тя на секундата ще изхвърли от редиците си дори най-популярните си лица, ако бъдат заподозрени във връзки с олигархични кръгове или пък че са финансирани от външни такива с неясни намерения. И тук не става дума за някакъв евтин патриотизъм или за влияние на бившия или настоящия Голям брат, а за способностите на водачите на протеста да изкарват парите си със собствен труд. Това гледане под лупа е знак, че са обречени на провал най-вече политическите ментета на прехода, но то се превръща в неизбежен коректив и на влиятелните партии. И след като герберите не искат да видят това, то техните действия ще са от полза единствено за сегашното мнозинство и техния кабинет. Те не само ще отхвърлят ветото, но ще продължат да печелят на своя страна онези, които най-много пострадаха от милиционерщината – бизнеса и социално слабите.
По същата плоскост се плъзна и така нареченият Реформаторски блок. Ситуацията при тях се усложни допълнително и доби гротесков вид, защото вместо да обясняват какво точно

ще спечелят от пъхането между шамарите


на големите играчи, се наложи да отхвърлят преди това предложението на ГЕРБ за бъдещ общ фронт за спечелване на следващите избори. Само че няма как реформаторите да спечелят доверие, като са опозиция на всички и разчитат единствено на механичния сбор от гласове, който ще осигури единствено влизане на лидерите им. С малка парламентарна група те ще бъдат някакъв вид патерица или на опозицията, или на следващото управление. А това още отсега отблъсква избирателите. И нищо чудно да бъдат наказани отново.
Основният извод от новата схватка между опозиция и управляващи е, че ветото е най-коварната динена кора, която тези, които доведоха на власт ГЕРБ, сега им слагат, за да проправят път на някое от ментетата, които подготвят. Колко ще успеят с новите си проекти, е друг въпрос. Важното е, че бившите управляващи, водени от „вещата” ръка на техния президент, се хващат глупаво на подхвърлената им стръв. И съвсем естествено е управляващите да виждат, но да не пречат на герберите да се спускат по пътя на поредното фиаско.