Общо показвания

неделя, 18 август 2013 г.

Безсмисленото вето

Очаквано промените в Закона за бюджета бяха приети отново и  с това бе отхвърлено наложеното вето от държавния глава Росен Плевнелиев. За съжаление дебатът беше преговор на всички добре познати икономически аргументи на управляващи и опозиция. Нито политическите страсти се нажежиха, нито уличните протести в подкрепа и против кабинета  ескалираха така, както може би им се искало на някои. Депутатите влязоха в парламента и излязоха след заседанието без особено напрежение.
Но ясно се открои един виновник за похарчените грешни пари на данъкоплатците и на него не му бяха спестени тежки думи. Но каквото повикало, такова се обадило. Всъщност глупаво беше отсъствието на президента. И не защото вече е заявил мотивите за отхвърлянето на актуализацията, а защото поне от кумова срама трябваше да присъства. Възможно е господин Плевнелиев да не е искал да се срещне с народната любов по пътя от президентството до парламента. Но по-вероятно е да не е искал да види надписа на свещената сграда: „Съединението прави силата”. Защото всички действия на държавния глава напоследък показват точно обратното. Вместо да обединява българите, той ги разединява. Какво по-голямо нарушение на конституцията, където изрично е записано, че това е неговата роля!?
И тук не става въпрос за това, че на национален празник в Пловдив той е прочел от листче „Да живей България”, че се е появила Колорадска планина по време на негово обръщение към нацията, че е сбъркал държавата на свой гост или че казал дивотия в „Уолстрийт джърнъл”. Става въпрос за нещо, което той напоследък грубо пренебрегва. И това се видя, след като съвсем необмислено седна на една маса по време на вечерята ифтар с политици ислямисти, с обвинени за насаждане на верски фанатизъм и с един вицепремиер на страна, където се потъпкват граждански протести.
За първи път държавният ни глава, както и опозиционни политици бяха предупредени от трибуната на Народното събрание, че призиви „Турците вън”, както и сравнения с размириците в Египет са неприемливи. И че в страна, където мирно съжителстват хора с различна вяра и не бе допуснато да се прехвърли  в края на деветдесетте години на миналия век пламналия етнически конфликт на Балканите, нямат бъдеще политикани, които са готови да пожертват етническата толерантност в името на користни цели или други зависимости.
Вчера се видя и още нещо - че може да има и друга страна на барикадата. Разстоянието между протестиращи и контрапротестиращи стана опасно близко. Ще кажем направо – в обединена Европа няма да има нов холокост, нито ще има нов възродителен процес. Държавният ни глава все още има шанс да предотврати противопоставянето на едни граждани на други. Това обаче не може да стане с мишкуване и заговорничене с неясни политически субекти, нито пък с бабуването от негова страна на нови такива. Не може и да се бърка в делата на правителството по начина, по който го направи с това вето. Още повече че в продължение на години той участваше и по-късно като държавен глава дума не обели срещу бившите управляващи, които бяха изхвърлени преждевременно от властта.
Така че крайно време е държавният глава да се вслуша в онази мъдрост, според която този, който греши, може да е умен, но със сигурност вече е глупав, когато повтаря грешките си.