Президентът
Росен Плевнелиев все още има шанс да не
сложи вето върху актуализацията на
бюджета. Но най-вероятно няма да го
направи. Поисканият от финансовия
министър Петър Чобанов разговор с
държавния глава по темата в първия
работен ден на седмицата, очевидно не
е дал резултат. Това се видя от изявленията
на двамата след срещата. Първо министърът
съобщи, че президентът имал нагласа да
наложи някакъв тип вето. След това от
прессекретариата разпространиха доста
язвителен коментар на Плевнелиев. В
него той предупреждава, че “не
бива да се правят опити с нуждите на
социално слабите българи да се оправдава
поемането на 1 милиард лева нов дълг”.
Той подкрепял допълнително предвидените
40 млн. лв. за тези уязвими групи. Но обръща
внимание на факта, че "тези средства
са 4% от предвидения нов дълг. И било
логично да се постави въпросът за
останалите 96%, за какво са те?"
В
социалната мрежа държавният ни глава
е получил бърз и находчив отговор –
за
да се върнат онези онези 800 млн. лв.
които
правителството на ГЕРБ взе назаем, за
да ухажва с тях готвещите се за бунт
фермери. Няма да издребняваме като
припомняме колко голям беше тогава
гафът, защото тези пари трябваше да се
дадат много по-късно, но тогаващният
финансов министър ги бе обещал и се
наложи емитирането на този заем. А
президентът дума не обели.
Няма
също така отново да обясняваме перо по
перо точно къде ще отидат парите, това
бе направено по време на продължилия
дълго време дебат в пленарната зала.
Най-общо се залага
консолидиран дефицит от 1.6 млрд. лв. или
2% от брутния вътрешен продукт, при 1.1
млрд. лв. дефицит в бюджета приет от
ГЕРБ, които се равняват на 1.3% от БВП. А
до по-големия дефицит се стига заради
прогнозирано неизпълнение на приходната
част – около 300 млн. лв., и увеличение на
разходите с други 200 млн. лв. Освен това
извънредни приходи от продажбата на
емисии парникови газове може да намалят
неизпълнението на приходната част,
правителството обаче планира да ги
използва
като компенсатор за големия дял на
възобновяемите източници в крайните
сметки за ток и така да понижи цената с
между 4 и 5%.
Надяваме
се, че и държавният глава ще има възможност
да види тези разчети. Проблемът обаче
не е в това, че би могло да има съмнения
за “тъмни” разходи. Такива обвинения
винаги ще има, те просто са в рамките на
дежурния популизъм. Проблемът е нагласата
на държавния глава да спекулира с
правомощието си с цел търсене на
политически индулгенции. Няма да се
спираме и на откровенното обслужване
на определени финансови кръгове, станали
известни със скандални разкрития около
тяхната дейност през последните години.
Няма да коментираме дори необходимостта
от задължително включване на гласове
от “АТАКА” в отхвърлянето на ветото,
което със сигурност ще предизвика широк
отзвук. Но
няма
да пропуснем да отбележим личните
мотиви,
които
може да са в противоречие с конституционните
правомощия на г-н Плевнелиев да бъде
президент на всички и да работи за
единството на нацията. Очевиден е
стремежът на обитателя на “Дондуков”
2 да се превърне в знаме на протеста. Не
случайно дори в коментара на вчерашната
среща той хвърля димката че “напоследък
става практика законите да се променят
в последния момент, без обществено
обсъждане и без да се спазват сроковете
в Закона за нормативните актове.” Той
не
само се интересува или пък иска да се
хареса
на
изнервените протестиращи, той иска нещо
по значимо - те да го припознаят като
техния глас. Всъщност шумът, който вдига
е за да бъдат заглушени “офшорните”
тегоби, от които непрекъснато изплува
името му. Никак не е обнадеждаващ докладът
на ДАНС, в който
се твърди, че компаниите в сектора на
възобновяемите енергийни източници
са
параван за пране на пари, а при изграждането
на фотоволтаични паркове се отпускат
заемни средства от офшорни компании,
което
затруднява установяването на източника
на финансиране. В анализът още се посочва,
че за разлика от предходните години
страната ни по-рядко се използва като
транзитна за мръсните пари. Причината
е спадът на чуждестранните инвестиции,
които до този момент са давали възможност
да се легализират големи финансови
средства. Затова престъпните групи са
се насочили към
легализиране
на пари от кражба на ДДС чрез използване
на офшорни компании.
Може
би наистина на президента му се иска
магистратите да си затворят очите и
забравят разследванията срещу него. Не
случайно държавният ни глава скочи
срещу тях. Беше обаче доста необмислено
от негова страна да сравнява онова
тефтерче, където фигурира и неговото
име с подслушаните от бившия вътрешен
министър горнооряховски лекари.
Светкавично му бе даден отпор от главния
прокурор, който лаконично заяви, че не
си спомнял тогава президентът да се
възмущавал от действията на Цветан
Цветанов. Така че никак не трябва да се
учудваме от сегашната енергичност на
Плевнелиев. Той има достатъчно основания
да не се чувства сигурен. От една страна
са кукловодите, на които е задължен, от
друга са личните му дела, които няма как
да не лъснат. Съвсем логично е държавният
глава да се стреми към нестабилност и
честа смяна на правителства, най-вече
чрез избори, защото неговите служебни
кабинети, ще могат да замитат следите.
Само че никой няма полза от това. Фактът,
че все повече хора искат да се намери
изход, като се седне на масата на
преговорите, може и да не радва президента,
но запазването на държавността и
икономическата стабилност са най-важният
приоритет. Ще не ще на Плевнелиев ще му
се наложи да се съобразява с тези искания.
Затова колкото по-бързо осъзнае това,
толкова по-добре ще бъде и за него самия.a
Накрая
не може да пропуснем и желанието на
държавния глава да свика отново
Консултативния съвет по национална
сигурност. Ще кажем направо, с действията
си той пропусна шанса да бъде арбитър.
Отсега е ясно, че не президентството, а
народното събрание трябва да бъде
мястото, където трябва да се водят
разговорите за бъдещето на страната.
Ако сценарият на президента включва
допълнително изостряне на политическата
ситуация чрез нов провал да този съвет,
то най-вероятно така ще стане. Само че
едва ли ще има същия ефект. Както нямаше
никакъв ефект от онази негова поява
сред протестиращите. Затова най-добре
е той да остави тези, които могат да се
опитат да обединят нацията. На очертаващата
се нова кръгла маса обаче едва ли ще
бъде пропусната и възможността
президентската институция да бъде
уредена по начин, по който тя да не пречи,
а да помага на всички.
