По повод на една годишнина

Тази събота с подобаващи почести в Рилския манастир в присъствието на хиляди поклонници, видни държавници и българския патриарх, ще бъде отбелязана 70-годишнината от смъртта на цар Борис III. Негово Светейшество патриарх Неофит заедно със синодалните митрополити ще извърши две тържествени богослужения. В 9 ч. ще бъде отслужена заупокойната архиерейска литургия, а в 11 ч. с траурен звън на манастирските камбани ще започне панихидата в памет на о Бозе почившия цар на българите.

Годишнината от смъртта на цар Борис III, който не случайно признателният български народ нарече приживе Обединител, е добър повод да се вземе за пример неговият нелесен път, извървян в несравнимо по-трудни времена от днешните. Ще минем мимоходом общоизвестните факти, че той пое кормилото на една разорена от няколко войни страна, успя да обедини българите и я превърна в просперираща държава, а след това, като пламна най-ужасната война, преживяна от човечеството, запази териториалната є цялост, спаси хиляди евреи и не изпрати нито един войник на Източния фронт. Но ще отбележим пророческите му думи, макар и казани с горчивина в края на живота му: “Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.”

Всъщност служенето на ползу роду е това, което бележи неговия живот. То е в пълно съответствие с българската монархическа традиция. И е ценност, особено необходима в днешните трудни времена на икономическа криза и морално разединение.

За съжаление наследниците на тези, които взривиха катедралния храм „Света Неделя” на 16 април 1925 г. и избиха стотици богомолци, а през 1946 г., и то по време на Страстната седмица, оскверниха гроба на царя и по-късно през 1954 г. взривиха параклиса във Врана, където бе препогребано тялото му, се опитват да опорочат тази годишнина. Дори пребоядисали се на демократи, те не могат да избягат от същността си на тоталитарни мракобеси.

Няма да посочваме с пръст тези, които днес се опитват да опорочат честването. Свети Йоан казва ясно, че не може да се надяваме да победим „беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество”. Ще кажем направо: това изплуване на сянката на тоталитаризма е поредното доказателство защо, въпреки усилията на не малко достойни българи, криминалният преход все още не е свършил и нацията ни е разединена.

Затова в такива моменти е необходимо високо да се вдигне лозунгът, изписан на фасадата на Народното събрание: „Съединението прави силата”. В същата свещена сграда, малко преди кончината си, Царят Обединител пророчески призовава народните представители „с общи усилия да градим една мощна и социално справедлива национална българска държава”.  

Истината е, че цар Борис III се е гордеел от свършеното и много добре е съзнавал, че ще остави една Обединена България, която всички ние трябва да пазим. И да бъдем безкомпромисни, разбира се, към тези, които заради користни или чужди интереси се опитват да разединят нацията. Защото освен Обединител, той е и Царят Съвест не само защото в продължение на четвърт век е градил отечеството, а защото сме убедени, че делата му могат да са опората, на която след края на пост-комунизма да се изгради нова и модерна България.