|
През последните дни се забелязва удивителна гръмогласност от страна на представители на малки партии от така наречения реформаторски блок (“Движение България на гражданите”, ДСБ, “Синьо единство”, “Свобода и достойнство” и Зелените), изхвърлени от парламента на последните избори. Целта е да се използва енергията на протеста, за да са на първа линия при едни предсрочни избори. Безсрамната им и неподхождаща на боя им енергичност е и за друго - да се прикрие очевидната несъвместимост помежду им. Само ще отбележим, че на последните местни избори във Варна ДБГ и ДСБ бяха противници и подкрепяха воюващи помежду си кандидати. В момента партията на нейния създател Иван Костов е управляваща кметството – заедно с ГЕРБ, а тази на бившата еврокомисарка Меглена Кунева е опозиция с червените. Социалната мрежа кипи от люти коментари за задкулисните ходове на двете партии. Сегашният лидер на ДСБ се обявява категорично против бивше и бъдещо управление на герберите, но тайно няма нищо против да са заедно с тях в морската столица. Същото се отнася и за пропадналата на последните президентски избори Кунева. Госпожата, прочула се и в Брюксел като Мадам Йес, винаги изтъква дясната си ориентираност, но в действителност дори фамилно е свързана с БСП с фамилията Пръмова, за която днес не иска да си спомня, нито да й напомнят. А какво да кажем за
нейния “покъртителен” жест към СДС
които заедно със земеделците тя официално покани да се включат в блока. На “Раковски” 134 едва ли обаче са забравили как точно представители на партии, които някога са се клели във вярност в синята идея, поискаха от новия лидер Божидар Лукарски да се покае заради набедено сътрудничеството с ГЕРБ по време на предишния парламент. Няма да се спираме подробно на това лицемерно искане. Но ще припомним кой говореше, че държи “златното ключе” на онова управление, и кой ходеше с цветя и бонбони във Военната болница. Освен това едва ли някой от десните избиратели е забравил как след като не можаха да се наредят на трапезата на властта, депутатите от Синята коалиция влязоха в колаборация с червените противоуставно, а по-късно, след разпадането й, продължиха сътрудничеството с тях. Плачевният резултат на изборите е показателен за това предателство към каузата.
Всъщност
сегашният реформаторски блок е опит за римейк
на Синята коалиция. Старите влъхви, които сега са извели напред нови лидери, знаят, че безпринципната коалиция е шанс за механичен сбор на гласове, който може да доведе до влизане в следващия парламент, макар и с малка парламентарна група. Те са наясно, че има вероятност за фрагментиране на народното представителство, което може да им открие възможност да се озоват сред управляващите. Затова ветрилото им е широко разперено и наляво, и надясно.
Но нека не избързваме и да видим защо реформаторите се появиха пред парламента вчера и поискаха дискусия с министър-председателя, министри и депутати. Тезата им е, че този заем е излишен, тъй като социалните мерки са в размер само на 40 млн. лв. Освен това твърдят, че има "притеснителна приемственост" между политиката на ГЕРБ и на сегашното правителство. Според тях ножицата между дълга и фискалния резерв е била 1,1 млрд. лв. през 2009 г., а 5 години по-късно тя е нараснала до 9 млрд. лв. в края на май. Ставало дума за задлъжнялост без реформи. Бившият лидер на СДС
Мартин Димитров, който е главен
виновник за разпадналото се дясно
пък смята, че Международният валутен фонд в скоро време ще поиска ново споразумение с България, за да сложи "усмирителна риза" на правителството. Според него най-удачният вариант ще бъде президентът да наложи вето на актуализацията, което да принуди управляващите да преразгледат промените в бюджета и да насочат усилията си най-вече към приемането на нов Изборен кодекс.
Очевидно е демагогското словоблудство, гарнирано с опити да задържат вниманието на телевизионните камери. Проблемът за тях е, че са изцяло обсебени в желанието да отричат тотално всичко, само и само да се харесат на протестиращите. Освен това е смешно точно те, които не предложиха нищо атрактивно на избирателите освен стари муцуни, сега да искат дебат. Точно по този повод има и една лоша новина за тях. И тя е, че няма как да избягат от отговорността на техните кукловоди, за които всеки ден излизат факти, че още от зората на демокрацията са били подставени лица на пребоядисалите се бивши комунисти. Затова съмненията, че в бъдеще те ще останат пазители на статуквото на криминалния преход, остават. Схемата, по която ще стане това, е доста прозрачна. Ако влязат в следващия парламент, представителите на реформаторския блок ще се превърнат в донори на големите партии, тъй като така те самите изповядват различна идеология и единството се крепи на безпринципността.
Разбира се, още когато бяха обявени учредителите на блока, десните избиратели реагираха противоречиво. По-голямата част от тях
са убедени, че това е поредното политическо менте
и не крият неодобрението си. Това има значение, но онова, което ще наклони везните и ще отблъсне окончателно избирателите, ще е часът на раздаването на партийните индулгенции и пазарлъкът помежду им кой да води бащина дружина. Мераклиите за това са много, а черноработниците малко. Спомнете си как се хванаха гуша за гуша Иван Костов и Надежда Михайлова за онзи милион лева, който трябваше да обезпечи кампанията и да гарантира бъдещото сътрудничество. Все още не е дошъл моментът за материалното осигуряване на сегашната коалиция. А той не е маловажен. Много е по-трудно да очакваш финансова подкрепа, когато си изпаднал зад борда.
Нека да обърнем внимание и на откритото ухажване от страна на реформаторите на президента Росен Плевнелиев. Надеждата им, че той ще удари вето на промените в бюджета, са доказателство за склонността им не само някой друг да им вади кестените, но преди всичко за умението им да оферират към имащи институционална власт лица. А това, че рискуват да навлекат гнева на онези, които смятат, че държавният глава служи на определени икономически интереси, не ги интересува. Ще кажем направо - не ги притеснява, защото те самите са част от този обслужващ кръг. Затова и съвсем правилно СДС не бързат да приемат подадената им ръка. Сините имаха вече веднъж възможност да изпитат мечешката прегръдка на Иван Костов. Ако все пак се стигне до една широка дясна коалиция, то по-правилното е вместо да атакуват сегашните и бившите управляващи, да избистрят нещата в собствения си двор и ако съумеят да тръгнат на чисто, то нека да предложат своя платформа за управление и ако тя се хареса на избирателите, да започнат предизборна кампания. Сегашната им тактика да търсят протестиращи за свои лица не е читава. Тя само издава неспособността им да се справят сами. А фактът, че се опитват да се идентифицират с хората от улицата, е доста подозрителен.
Изводът, който се налага за реформаторите, не е лицеприятен, на този етап тази трупа от поизхабени уж нови лица ни представя една балканска бурлеска, в която артистизмът се свежда единствено до обслужването на фалирали богаташи.
|
|
