Общо показвания

понеделник, 16 септември 2013 г.

Клонинги за нова употреба

Търпението на редовите десни симпатизанти свърши в момента, в който чуха за натрапената им нова политическа шапка в лицето на Гражданския съвет. Последвалите обяснения дозабъркаха кашата и ги убедиха, че чрез мъглата от имена на интелектуалци и общественици се прави опит да бъдат скрити лицата на провалилите се сини политици,  както и на безпомощните техни протежета, съучастници в продължаващия близо четвърт век криминален преход.
Освен това почти веднага стана ясно, че 25-имата от Гражданския съвет дори само  заради тайнствения им подбор няма как да се превърнат в Барон Мюнхаузен, който да изтегли десницата от блатото на недоверието, в което справедливо са натикани от българския избирател.
Друго слабо място е мълчанието от страна на самообявилите се за нови сини лидери на искането за публичност и почтеност. Никой от тях дума не обелва дали има възможност заседанията на този съвет да се предават в реално време. И дали да не се стигне до следваща стъпка – партийните ръководство да осветяват и своите заседания. В този смисъл прозрачно, но и съвсем неискрено е намерението на „реформаторите” да яхнат протестиращите.
За да не бъдем голословни, тутакси ще цитираме зам.-председателя на ДСБ Петър Москов: “Започваме да правим нещо различно по много различен начин. Политическите партии отстъпват. Гласът на Радан Кънев, зад когото стоят сто хиляди избиратели, и гласът на Михаил Неделчев имат еднаква тежест”. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, както казва народът, но не в цитираните имена е проблемът, а в нескопосаното мимикриране и напудряне на партийното строителство, издаващо неистовото желание за реванш и намърдване в бъдещия парламент, без значение за цената, която ще се плати.

Началото на тази безславна политика бе поставено със Синята коалиция 

и лъсна напълно, когато се разбра, че не държат „златното ключе” (както бе обявил в изборната нощ на 2009 г. тогавашният лидер на СДС Мартин Димитров) и ГЕРБ няма да ги сложи на трапезата на властта. Първоначално десните някак си не повярваха и известно време подкрепяха тогавашните управляващи, после тръгнаха срещу тях тихо, без да искат да ги свързват с опозицията, но накрая заиграха с нея в един отбор.
Сега играта на Реформаторския блок е същата – първо да се доберат до пленарната зала, а после да плеснат ръце и да се прегърнат с ГЕРБ. За да си придават значимост каквато в действителност нямат, те си служат с нови политически елементи като зазиждане на врати - с менторско определяне с кого може и с кого не може политическо партньорство.
Всички знаем докъде един бивш син министър-председател доведе десницата заради подобно противопоставяне.
Всъщност възможността за ново фатално капсулиране е тази, която всички крият и не искат да признаят. Защото, ако бяха достатъчно честни, щяха да разпуснат партийките си и да обявят новото формирование. Но техните манипулатори не си вярват един на друг. Враждата и между редовите им членове е толкова силна, особено по места, че няма как да бъде прието дори елементарното създаване на общи групи от общински съветници, което иначе би било нещо съвсем естествено, след като вече са в един отбор. Непоносимостта между отделни партии в блока ще проличи, когато се стигне до изборна ситуация. Тогава ще се види, че

вождовете са повече от индианците

и ще се хванат гуша за гуша при подредбата на листите.
Има и още нещо, което все повече личи в изявите на някои от лидерите на десницата. И това е болезненият стремеж да си придават значимост. Те може би не искат да си спомнят, но надуването на сини балони не е от вчера. Преди години обаче все още имаше илюзии и колаборацията между лидерите им с червените мандарини не бе така видима. Само че днес икономическата криза накара избирателите да бъдат прагматици и да съдят по джоба си, а не по изтъркани лозунги като „Червени боклуци” и „Турците вън!”. Освен това на избирателите им светна още по време на синьото правителство от началото на века, че както

уж чрез масовата приватизация всички щяха да стават капиталисти и собственици

на предприятията, в които бяха дали живота си, така изведнъж останаха с пръст в уста, а после и на улицата. Затова днес няма как да бъдат подлъгани. Пък и в действителност  сегашните „реформатори” досега освен политическо дуднене не са отправили нито едно примамливо предложение, с което да погалят слуха на своите симпатизанти, чудещи се как да свържат двата края.
Така в действителност, вместо да връщат доверие, те продължават да го губят. Думите им се превръщат във фразеология, която не топли. А някои тези са направо смешни.
Няма как по друг начин да се приеме, че от 12 години (разбирай от времето, когато премиерството на един от задкулисните ментори свърши безславно) липсвало автентично дясно. Напротив, дясно винаги е имало. Но е
цинично да не се вижда, че тези, които през тези години

с действията си отблъскваха избирателите

са същите, които искат да се върнат целите в бяло във властта. Няма да коментираме и защо допуснаха други да им вземат немалка част от избирателите.
Не на последно място правенето на сметки без кръчмар допълнително превръща „реформаторите” във формирование, на което не трябва да се вярва. Ясно е, че досегът им с ГЕРБ е нежелан, но някак си е трудно да бъде избегнат. И мнимото противопоставяне при липсата на реален ресурс също звучи неубедително. А тезата на Гражданския съвет, че „блокът се цели в първото място при евентуални предсрочни избори и въпросът с кого би се коалирал не стои на дневен ред”, е смехотворна. Няма как с такъв откровен популизъм да се постигне каквото и да било.
Накрая може би е добре да се замислим дали крайната цел на този

хаотичен сбор от политически клонинги

не е, за да се стигне до поредния провал на десницата. Защото е много подозрително, че действията им не раждат положителни импулси вдясно, а вместо това разпръскват мини (каквато несъмнено е т.нар. Граждански съвет), които  са насрочени да избухнат тогава, когато всички се надяват, че ще се стигне до убедителен десен проект.
Няма да припомняме, че преди последните парламентарни избори станахме свидетели на такива грозни сцени вдясно.  
Не може да не се вземе под внимание отсега и обвързването на членове на съвета с разследвани за далавери закъсали икономически кръгове. Незнайно защо никой нищо не казва и за евентуалната тяхна обвързаност с бившата политическа полиция на БКП.
Но нека не избързваме, ще дойде време и за отговорите. Добре би било обаче, вместо да вдигат излишна пушилка, десните лидери да се вслушват в исканията на своите потенциални избиратели, но не по популисткия и нагаждачески начин, по който го правят.
За съжаление, сегашните им действия не ни обнадеждават.
По повод на случващото се вдясно наскоро един бивш син министър припомни една показателна притча:
Дошло време Буда да изпита учениците си. Взел бял лист хартия, мастилница и капнал капка мастило върху листа.

Извикал трима и ги попитал:

- Какво виждате?

Първият отговорил – петно; вторият – цапаница; третият – капка мастило.

Буда се натъжил. Ананда се учудил:

- Учителю, защо се натъжихте, всеки от тримата съвсем искрено каза какво вижда.

- Не забелязаха листа – отговорил Буда.