Фръцкане вдясно
Ухажването на Реформаторския блок и последвалият отказ за общи действия е димка, която не носи бонуси на никого вдясно. Публичният диалог по темата между лидерите не помага и за имиджа им, той продължава да спада. А изводът от перченето е, че мястото на герберите като опозиция е правилно и че партиите ДСБ, Движение България на гражданите, “Синьо единство”, “Свобода и достойнство” и “Зелените” заслужено са останали извън борда на парламента. Редно е веднага да се запитаме защо тогава се надува този балон и откъде-накъде социолози вече отреждат място на реформаторите като равни на бившите управляващи. Целта не е трудна за разгадаване. Става дума за един бивш и един настоящ проект на едни и същи кукловоди, които искат да си върнат изгубената власт. Но неочаквано плановете им са били разбъркани от уличните протести. Сега, след като тактически герберите бяха оттеглени, за да им се запази влиянието в сегашния парламент, което не е малко, и започна усилено да се дава рамо на реформаторите, това, което трябва да се направи, е
устремът на улицата да бъде овладян
и под шапката на новия десен субект да се озоват отново във властта. Еднакви са исканията на ГЕРБ и реформаторите с тези на улицата – оставка и незабавни избори. Затова се и отправят покани към някои нашумели имена от протестите да влязат в блока. Проблемът е, че улицата е подозрителна, а стремежът на ГЕРБ да гушне десните пък кара протестиращите да истерясват и да стават все по-радикални в отрицанието си. Освен това желанието на компрометиралата се бивша еврокомисарка Меглена Кунева и на бившата външна министърка от времето на Командира Надежда Нейнски да се явяват под светлината на прожекторите и да напомнят кой всъщност командва тези формирования, допълнително изнервя кукловодите и създава впечатлението, че вдясно всеки прави каквото си иска. Ще кажем направо - тази каша не предвещава нищо добро. И до голяма степен дава възможност на сегашните управляващи да се чувстват сигурни. Защото когато няма реална алтернатива, а само крясъци за оставка, това дава възможност на правителството да спечели не само време, но и да постигне реални успехи в занемарената от бившите управляващи социална сфера, да отпуши бизнеса, като вкара в него свежи пари и да вдъхне сигурност в намеренията на чуждите инвеститори. Още отсега се вижда как десницата почва да боксува между
чука на новото мнозинство и недоверието на улицата
И това се вижда само от пръв поглед. Тепърва в иначе кипрещата се и фръцкаща се десница ще избухват мините заради формата на обединението. Появата на една маса на вечерята ифтар в края на Рамадана на лидерите на “Свобода и достойнство” заедно с подсъдими мюфтии, подкрепата на Кунева за варненския червен кмет, необяснимия съюз с левичарите от “Зелените” и игнорирането на СДС от тази група не вещае нищо добро. Няма да припомняме как в последния момент преди миналите избори Иван Костов и Надежда Нейнски провалиха коалицията между ДСБ и Синьо единство. Но отсега можем да заявим, че десните избиратели глухо роптаят срещу този неясен синьо-червен съюз.
И със сигурност когато дойде време за избори, ще накажат самозабравилите се свои ръководства. Така както
наказаха Синята коалиция
по време на местните и президентските избори. По същия начин наказаха и вдъхналата доверие на кукловодите спечелила над 500 000 гласа на изборите за държавен глава Кунева и безславно провалила се след това на парламентарния вот.
Тук не е зле да отбележим и предизвестения провал на президента Росен Плевнелиев да се прояви като неформален лидер на този най-общ десен проект, включващ ГЕРБ, Реформаторския блок и протестиращите.
Неадекватните действия на държавния глава гарнирани с евтин популизъм, се превръщат в тежест, защото вместо да обединява, той разединява. Въпрос на време е някои от формациите да се опълчат и срещу него.
Всъщност това, което се случва вдясно, е много несигурно. Широката ножица между успех и неуспех на новите политически проекти и танцът на улицата карат техните млади лидери да се чувстват като в небрано лозе, а избирателите им да се отвръщат от тях. Ако има нещо добро обаче то е другаде. И има шанс да се случи – протестиращите да се организират в своя формация, която да изработи своя алтернатива – политическа и икономическа. Така избирателите ще имат възможност да избират. Ако не го направят и си останат
само с танците и платените агресивни набези
и те ще пропилеят възможността за промяна. Излиза, че събитията през последните дни са окуражителни единствено за сегашното мнозинство, макар че на пръв поглед изглежда, че са притиснати до стената. И добрата им перспектива е не за друго, а заради съмнителните сдружения вдясно и артистичния протест. Поведението и на ГЕРБ, на реформаторите и на протестиращите е като в онзи виц за ветеринарния инспектор, който отишъл при селянина със стадото и поискал да провери документите за всички животни.
Селянинът го допуснал до всички обори, само до един не. Инспекторът се ядосал, размахал значката и извикал: отваряй. Отворили му и влязъл. Почти веднага отвътре се чули виковете му за помощ. Селянинът само надникнал през вратата, но не отворил – инспекторът бягал, а зад него с наведени рога огромен бик с кръвясали очи: “Защо не му покажеш значката си”, ехидно му подвикнал селянинът.
