Общо показвания

четвъртък, 8 август 2013 г.

Президентско вето бумеранг

Очаквано държавният глава наложи вето на приетата от Народното събрание актуализация на бюджета. На пръв поглед нищо драматично за него, за неговия кръг, за бившите управляващи. Тези, които трябва да вадят горещия картоф, са тези, които трябва да оправят бакиите им – трудно, почти невъзможно е сегашното мнозинство да събере депутатите веднага и да неутрализират ветото, ще се забавят парите на социално слабите и разплащанията с бизнеса. Новият дебат в парламента със сигурност ще нажежи страстите. Ако това е целял държавният глава, много елементарно го е измислил. Крайно време е нашият президент да разбере, че няма противници, още по-малко хора, които му мислят злото. С наложеното вето обаче става ясно, че



той самият е станал враг на себе си


И това се е случило, защото още когато се е устремил към върховете на властта, му е светнало, че няма начин да бъде президент на всички българи. И че ще бъде кукла на конци в една игра, която винаги ще е в ущърб на българските граждани. Разкритията за неговите бизнес обвързаности и съмнения за афери, които не случайно предизвикват интереса на прокуратурата, всекидневно показват, че той няма как да олицетворява единството на нацията, както е по конституция. Затова изобщо не се учудваме, че когато държавният ни глава е писал мотивите за наложеното вето, той е бил „воден от желанието да бъдат осигурени по-добри условия за живот и работа на българските граждани, да се подобри бизнес климатът и да се създадат възможности за икономически растеж”.
Всъщност, ако доскоро го определяха


„като сладур на трона, който едва сдържа добротата си да не прерасне в танц”


приказва си с папата на немски, пуска колорадски пейзажи за нашенски и работи върху тайнствен бизнес план (сигурно и с космическа програма) за бъдещето на България, с последните си действия той загърбва цялата тази бравурност, слага каската (не миньорска) и тръгва на война не заради справедлива кауза, а в защита на удобна такава, при това и за него включително. Така хвърленият бумеранг няма начин да не се върне върху него и върху тези, които се опитват да си върнат удобството на криминалния преход.
Зад възторжените му думи, че не бил той човекът, който е против социалния пакет, че не го спирал, напротив – подкрепял го, и че не вкарвал разделителни линии, а работел за диалог и консенсус, се крие популизъм, характерен за едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и


в морално отношение няма какво да губят


Е, как по друг начин може да определим думите му, че щял да търси прозрачност как ще се изхарчи 1 милиард лв. заем.
Затова нека сега се обърнем към фактите. Три пъти е намаляло покритието на фискалния резерв към общия консолидиран държавен дълг при управлението на ГЕРБ. 84% е било покритието на фискалния резерв към общия консолидиран държавен дълг в началото на управлението на ГЕРБ, 28% е покритието в края на управлението. Извън това ГЕРБ е ползвал още един ресурс – 920 млн. лв., изтеглени извънредно от държавните предприятия. Съответно нетният дълг на консолидирана основа от началото на управлението на ГЕРБ до март 2013 г. е увеличен с 4,5 млрд. лв., в това число е вътрешният дълг от 3 242 000 000 лв. и външният дълг от 883 млн. лв. А консолидираният държавен дълг към юли 2009 г. е над 9,4 млрд. лв., а към 31.12.2012 г. – 13,6 млрд. лв. 7 млрд. лв. е нетният дълг към 2012 г.


Няма данни Росен Плевнелиев нито като министър, нито като държавен глава да се е
противопоставял на това очевидно хлътване на финансите
 на държавата, нито пък да е спомогнал тогава за излизането от кризата.


Разбира се, че в спряната от президента актуализация са предвидени допълнителни средства, за да може малките и средните предприятия да започнат да функционират и да се тръгне към реформирането на икономическата конюнктура. Със сигурност тези пари ще бъдат представени публично перо по перо, за което вече съобщи финансовият министър. Но тази публичност едва ли ще е повод за тържество на държавния глава, по-скоро ще е увертюра към поредния плач, представен като опит за дискредитация на президентската институция. Възможно е


влизането му в ролята на жертва


да цели преди всичко дистанцирането му от предишната власт, на която той бе възторжен наблюдател, включително откъсването му и от служебното правителство, което ще се запомни с гафовете по самоназначаването на един премиер като посланик, със запазването на шуробаджанашкия кръг в енергетиката и с онези бюлетини в Костинброд. И с тази си роля да иска да спечели най-вече симпатиите на протестиращите. Напразни усилия. И не само защото с многобройните лековати гафове и с празнодушието си на вдъхващ вятърничав оптимизъм той


е загубил възможността да има политическа тежест


Как например не му трепна сърцето, докато се развиваше трагедията в мината в „Ораново” и не отиде на място да се срещне с близките на загиналите, с оцелелите и с тези, които направиха всичко възможно да помогнат на другарите си. Вместо това от висотата на „Дондуков” 2 размахваше пръст с декларации, скрито радвайки се, че не е бил на лов по това време и че в тази трагедия не е замесен и на други ще им бъде потърсена сметка. Очевидно светът на тези, които влизат по принуда под земята (защото нямат друг избор да изхранват семействата си) с риск да срещнат смъртта, която и срещат, не го интересува толкова, колкото другите, с артистичните прояви. Двойният аршин е безсрамен по самата си същност, но това няма как да бъде забелязано от държавния глава. Не може да се очаква човещина от човек, допуснал да бъде хвърлен от кукловодите в ада. Или както е казано за такива като него в Светото писание:
“Колкото е далеч небето от земята, толкова е дълбок огънят под нас, потопените в него от нозете до главата. И което е най-страшното: никой никого не може да види лице в лице, защото всички са прилепени с гръб един към друг. Когато обаче ти се помолиш за нас, тогава отчасти виждаме лицата си един други. Ето това е утехата”.