Общо показвания

петък, 29 април 2011 г.

Командира и новите сини пастири

„Твърдо сме решили да запазим Синята коалиция”, лаконичен бе Иван Костов, след като отиде в сряда (27.04.) на крака в централата на СДС да изглажда обтегнатите отношения в Синята коалиция, заради неразбирателството за кандидатпрезидентската и кандидаткметската кандидатура в София. Той дори изрази надежда, че няма да има апаратни игри на предварителния вот. Само ден по-късно обаче личният му пиар Найо Тицин нападна по една телевизия синия кандидат за президент Румен Христов: „Човекът е крайно неизвестен” е най-малкото, което можем да кажем за него, вие следите интернет форумите. Изкушените вдясно знаят за какво става дума”. Това тутакси предизвика гнева на синия лидер Мартин Димитров, който заяви, че прави сериозна бележка на Тицин и подчерта, че между приятелски партии подобно поведение е недопустимо. Няколко часа по-късно на работна среща между контактните групи на СДС и ДСБ за организирането на предварителния вот сините директно са

предупредили партньорите си от ДСБ, че ако искат война, ще я получат

От ДСБ се опитали да омаловажат случилото се, като декларирали, че Тицин не представлявал никой освен себе си и че отдавна нямали нищо общо с него. Но сините казали, че не приемат обясненията, давайки да се разбере, че оттук нататък двойните игри на Иван Костов – публично да твърди, че е за честна битка, а зад гърба, чрез протежетата си да нанася коварни удари – няма да се търпят. Шефът на предизборния щаб на сините Борис Марков, без да споменава името на Командира, му изпрати послание, казвайки, че „не трябва да се бъркат качествата на кандидатите с култ към личността”.
Главната причина за безкомпромисните и бързи реакции на сините е, че те, познавайки нрава на лидера на ДСБ, очакваха ударите под кръста. Очевидно бившият преподавател по марксистка политикономия е подценил младия си колега лидер, когото всички наричаха Мавъртинчо заради вярността към своя учител. И вътрешнопартийните противници на Мартин Димитров, и костовистите, изглежда, са прибързвали с квалификациите. Всъщност на лидера на СДС му е светнало, че

моделът на партийните идоли е останал в соца

и днешното му приложение не води до нищо добро, както се случи с управлението на Иван Костов. Със сигурност Мартин се е убедил, че с любителя на лицеви опори няма как да държиш златното ключе на което и да е управление. И че гушкането с него ще доведе единствено до задушаване и ликвидиране на синята идея.
Новият курс на сините лъсна точно когато всички смятаха, че Костов и Мартин тайно са се договорили за всичко свързано с предстоящите тази есен президентски и местни избори и само разиграват цирк пред двете партии. Сините в София (с благословията и подкрепата на Мартин) издигнаха свой претендент за кметския стол в София, а преди два дни и син кандидат за президентския пост. Командира бе толкова шокиран от непредвидените ходове, че първоначалната реакция от ДСБ бе да заявят, че те били тези, които първи предложили вътрешнопартийни избори. Само че на всички им стана ясно, че това бе казано просто така, за да не се очертае главоломна загуба на инициатива. На всичкото отгоре ударът на сините бе в момент, когато в самата ДСБ вреше и кипеше заради неразбориите им кой да е техният кандидат за софийски кмет. Едва ли о.з. генерал Атанас Атанасов като лидер на ДСБ-София ще преглътне, че е бил принуден да си направи отвод за участието в кметския избор. Положението стана още по-лошо за Командира, защото друг нежелан кандидат – кметът на район Лозенец Прошко Прошков – отказа да се подчини на директивата на лидера си номинираният да е д-р Петър Москов и сега двамата ще трябва първо помежду си да решат спора кой да е представителят на ДСБ в предварителните избори.

Знаково за бъдещето на Командира

беше безцеремонното отстраняване на бившият лидер, а сега евродепутат Надежда Неински. Преди да бъде проведен вътрешният избор между нея и Румен Христов от Националния съвет във вторник, синият лидер директно посочи Христов като предпочетения кандидат от ръководството. Загубата й с 46 на 25 също бе показателна за това, че СДС ще разчита на хора, които не са се компрометирали във вътрешни битки. И че на „Раковски” 134 не гласуват вече за принцеси, а за себеподобните. Последвалите обвинения на загубилата Надежда, че има таен мач, само допълнително ще утежнят положението й. Не случайно веднага след непремерените й думи й бе казано, че СДС не е зестра или пък средство за осигуряване на политически поминък. Всъщност и двете обвинения на сините към разколниците – че повече няма да се робува на лидерите от криминалния преход, както и че те са превърнали партиите в средство за препитание, се отнасят най-вече до Иван Костов. Посланието на сините към него е, че ако не иска да последва съдбата на хубавото Наде той трябва да се оттегли, както правилно го призова и президентът Георги Първанов. Това, разбира се, няма да стане доброволно. Напротив, видя се при избора онзи ден между Надежда и Румен Христов, че бившият лидер има свои хора в СДС, които дори не се крият. От няколко месеца най-малко четирима депутати от синята партия изпълняват в парламентарната група само това, което предложи Костов. Видя се по време на поискания вот на недоверие, че депутатите от Синята коалиция не приеха предложението на Мартин само един от тях знаково да не подкрепи правителството, а гласуваха предложението на Костов да се въздържат. Сега няма да се учудим, ако Костов се опита да изхвърли от групата Мартин и останалите му верни неколцина депутати. Ситуацията вдясно обаче е толкова динамична и непредсказуема, че може да се случи точно обратното – Костов и неговите четирима депутати да се наложи да напуснат групата. Със сигурност обаче това няма да стане, преди да се види

кой ще спечели вътрешните избори

Ако везните наклонят към сините, както се очаква, и Костов загуби и контрола в София, където доскоро неговата партия имаше предимство с два пъти повече партийни членове и симпатизанти, тогава е възможно и тези от синята парламентарна група, които сега помагат на Костов в ущърб на Мартин, да го изоставят.
В заключение можем да илюстрираме случващото се днес с един виц от управлението на Командира:
„Студент пасе трева в парка. Минава покрай него гражданин и го пита:„Абе ти що пасеш трева?”„Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...” „На ти 20 стотинки, стига си пасъл!”.
Взел студентът парите и си мисли: „Хъмм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин:„Що пасеш, бе?”„Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...”„На ти 1 лев, стига си пасъл!”. Взема студентът парите и пак си мисли: „Абе с 1,20 мога и баничка, и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса“... По едно време минава Иван Костов:„Какъв си ти и що пасеш тука?”. „Ами, господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...”. „Ти зимата беше ли на барикадите?” „Бях, бях!” „А скача ли, вика ли за нас?” „Виках, скачах!” „А така!“, рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
„Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов“.
Очевидно тогавашните студенти, сега в лидери на СДС, са си взели добра поука и затова днес пращат Командира да си пасе на воля.