Не минава ден без някой от символите на криминалния преход да не изтърси някоя глупост. Онзи ден лидерът на ДСБ Иван Костов, в желанието си да натрие носа на човека, в чест на когото правеше лицеви опори, а после припкаше до военна болница с букет цветя, за да му пожелае крепко здраве, каза, че разликата между интелигентните и простите хора е, че „те не ритат топка, а карат ски”. Това, което е вярно, е, че бившият преподавател по марксистка политикономия кара ски. Това, което не знаем със сигурност, е дали съпредседателят на Синята коалиция и лидер на СДС Мартин Димитров кара ски, но сме убедени, че „рита топка”, при това не лошо. Затова и не се учудихме, когато миналата седмица сините изненадаха Командира с решението си да му предложат предварителни избори за кандидат за кмет на София. С което, всъщност
образно казано, го качиха на ските и го пуснаха към бунището на историята.
По всичко личи, че набеденият за ритнитопковец (когото антикостовистите смятаха за протеже на лидера на ДСБ и гледаха с недоверие, когато на заседанията на ръководството определяше Костов като изкуфял старец, на който не бива да се обръща сериозно внимание), добре си е изпълнил задачата да го приспи, докато дойде неговият час. Затова и възпитаникът на Кременчугската тайна школа изпадна в шок, като научи, че СДС-София официално номинира Владимир Кисьов като техен кандидат за предварителните избори с ДСБ. Първата му реакция бе, че за предварителни избори няма време. След това, за да не губят инициативата, каза, че първи са предложили такива избори, което беше лъжа. И накрая, за да си осигури служебна победа, поиска дата в средата на юни, когато в столицата ще останат само неговите хардлайнери, голяма част от които са пенсионери.
Всъщност
Командира до последно се надяваше да се бави топката
на преговорите със СДС и накрая двамата с лидера им да се споразумеят и да действат на принципа на „извиването на ръцете”, както го направиха за предишните избори. Но този път номерът не мина. Синият лидер нямаше нужда повече да е Мавъртинчо, още по-малко пък искаше да се конфронтира със столичните хардлайнери. А това бе и другата скрита цел на политическия милиционер от времето на Тато – да подклажда войната между СДС-София и централата на „Раковски” 134, за да си върне един ден СДС, макар и мимикрирал в Синя партия. Играта му, преди изненадващото разбирателство между Мартин и СДС-София, бе толкова напреднала, че социологични проучвания (макар и непълни), показваха, че Костов е по-популярен в СДС от неговия сегашен лидер.
Сега няма да се занимаваме с това как самият Мартин си вкара този автогол. Само ще припомним, че най-яростните привърженици за избирането му за лидер на СДС и за създаването на Синя коалиция си бяха „спящи клетки” на Костов в партията. За тях Мартин беше само средство, с което да поднесат партията на бившия є лидер. Те бяха и тези, които подкрепяха безусловно Мартин в опита да
маргинализира Костовите противници в СДС.
За късмет младият син лидер Мартин Димитров изглежда разбра накъде духа вятърът и че е въпрос на време да бъде издухан от поста му. И издърпа печелившата карта, като остави любителя на макиавелистки хватки да се гърчи сред неразбирателството в собствената му партия кой да е техният съперник на Владимир Кисьов в предварителните избори.
А в ДСБ пада такова боричкане между трима
мераклии, че все още никой не знае до какво ще доведе това. Видя се, че там цари суматоха, защото столичните районни партийни шефове не успяха да се разберат във вторник вечерта каква да е процедурата, по която ще класират кандидата си за първичните избори със СДС. Иначе на пръв поглед всичко е ясно – трябва да победи любимецът на Костов и зам.-председател на ДСБ д-р Петър Москов. Само че как да бъде отстрелян, без да се обиди верният му о.з. генерал Атанас Атанасов, който е един от кандидатите... Третият и най-подходящ кандидат – кметът на столичния район Лозенец Прошко Прошков, е патицата, която трябва да бъде фон за убедителното избиране на доктора. Само че фактът, че още няма яснота за това как да стане изборът, показва, че може да има и изненади. Например ако процедурата е прозрачна и гласуването стане на общо събрание на десебарите, на което всеки кандидат да представи своите виждания за развитието на столицата, като нищо Прошков може и да спечели. Затова и хората на Костов настояват само да се гласува, т.е. накрая
тези, които броят гласовете, да нагласят резултата
според указанията на техния лидер. Защото не е тайна, че бившият премиер не обича хора, които сами са си изградили авторитет в партията.
Много интересно е също така кого ще посочат от ДСБ за кандидат-президент за вътрешния избор със СДС. И тук си пролича, че Костов е неподготвен. Очевидно се е надявал, че ще мине номерът му – за сините да е кандидатпрезидентската кандидатура, а негов да е кандидат за кмет на София. Но сега или трябва да подкрепи синия кандидат за президент, или трябва да извади свой насреща им. От спряганите в СДС имена на Надежда Нейнски, Румен Христов, Найден Зеленогорски и Ваньо Шарков с най-големи шансове е бившата външна министърка. Тя има голяма подкрепа от столичните клубове, както и от няколко областни града в страната. В ДСБ доскоро твърдяха че нямат кандидати. Отскоро обаче се спрягат имената на депутата Асен Агов и на бившия посланик Стефан Тафров. Нито един от двамата обаче
няма шанс срещу Хубавото Наде
Допълнително нейно предимство е, че Костов веднъж вече я подкрепи в кампанията за евроизборите. Сега обаче бившият й началник бе ударен много лошо и това, което е сигурно, че той трескаво мисли какъв да е отговорът.
Със сигурност той знае, че така нареченият отворен избор в София ще разбие илюзията, че София е на Костов и че съотношението на силите е най-малко 2 към 1 в полза на ДСБ срещу СДС. За Командира сегашният шок ще премине в ужас, когато види, че това съотношение е загубено и веднъж завинаги тапата за дясното единство (каквато бе той), бъде премахната.
Но нека не избързваме и не приключваме мача. Защото онзи ден например бившият син лидер и премиер загатна, че може и той да е кандидатът за президент. Уж бил против, но
ако неговите привърженици го посочат, нямало да откаже.
Това много прилича на онази история: Един човек вървял по улицата и хвърлял пясък. Спрял го полицай и го попитал:„Защо хвърляш пясък?”„Против крокодили!” „Ами ... то няма крокодили!” - казал полицаят. „Няма, щото хвърлям пясък!”
В заключение ще кажем, че малцина са тези, които могат да се вържат на подобни хватки. И добрата новина е, че се вижда краят на синьото сектантство, добре режисирано от кукловодите на Командира. А това, че той се задържа 20 години, ще обясним със следните думи на Сократ: "Никой говедар, който намалява броя и качеството на кравите, които пасе, не се нарича добър говедар, но политик, който намалява броя и качеството на гражданите, обикновено се смята за добър политик".
