Кандидатът за политическо възраждане Георги Първанов едва ли си посипва главата с пепел заради последната си тв изява. Макар че такова единодушно неодобрение, включително и от своите, отдавна не бе получавал. Едва ли някой е разбрал защо точно се набута да иска референдум за АЕЦ „Белене”, като се знае, че той е в дъното на забатачилите се преговори.
А какво да кажем за останалите тези, които са учебникарски примери на политическа повратливост. Като тази за Либия, в която се изметна на 180 градуса – от ненамеса до сухопътна операция за свалянето на диктатора. Чудно ли е тогава, че първо външният министър, а след това и военният взеха за мезе неговата некомпетентност. При това нито единият, нито другият не споменават участието на Първанов в антинатовските митинги и в разбиването на българската армия. Не коментират дори зависимостта на човека с двете имена от ДС или пък неговото конгениално опитомяване на вълк. Е, не съвсем, защото да обясняваш, че в досието ти няма нито ред от теб, както и лакърдиите за вълчицата е същото като да извадиш слънцето от устата на лъва.
В заключение ще кажем, че този шум е излишен. След десетгодишно президентстване Ловецът с харамийския псевдоним няма сетива да разбере нито какво върши, нито как се отнасят с него. Той е като онзи кон, който като влязъл в кръчмата, седнал на бара и казал: „Ми кво като съм кон, тя леля ми е коза, ама като не пуши, за какво и е хладилник....”
