Общо показвания

петък, 15 април 2011 г.

Червена партизанщина срещу Аню Ангелов

Излишна, но обяснима пушилка, вдигнаха червените в Народното събрание по време на вчерашния дебат по приемането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България за 2010 г. на Министерски съвет. От БСП обвиниха ръководството на военното министерство за политическа чистка във ведомството, тежко състояние на военната авиация и флота, както и в излишно натоварване на бюджета заради участието на фрегатата „Дръзки” на мисия край бреговете на Либия.
„То бива опозиционност, но това вече заприлича на партизанска война”, спонтанно възкликна депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров "Къде беше яростната критика, когато по-миналата година парите за хеликоптери бяха похарчени за апартаменти? Парите за военнослужещи на мисии са харчени за Бог знае какво. В прокуратурата тези неща се водят. Най-важният принос за тази година беше да си дадем сметка къде сме и какво ни е състоянието”, обясни той.
Ние пък ще припомним, че става дума за близо 100 млн. лв., които, вместо да отидат за сигурността на нашите контингенти зад граница, бяха пренасочени

в края на мандата на предишното управление

Това логично е поставило в трудна ситуация новия министър – от една страна, да рине авгиевите обори с непрекъснато изскачащи по думите му „скелети от гардероба”, а от друга - в условията на криза да реформира армията.
„Не може да се продължава практиката да се сключват договори само за доставка на въоръжение. Това страхотно оскъпява последващата гаранционна и следгаранционна поддръжка. Затова ние няма да сключваме такъв договор в бъдеще в този инвестиционен план”, обяснява и министър Аню Ангелов.
Факт е обаче, че само за 2 години с Плана за въоръжените сили, с реформите и с Бялата книга отбраната на страната е поставена в една съвсем друга позиция, на съвсем друга основа. Като пример за това могат да бъде посочена и Концепцията за единния комплект на въоръжените сили, която е от изключителна важност заради синхронизацията с НАТО. Това на практика означава, че въоръжените сили отсега нататък ще бъдат готови във всеки един момент, и в период на криза, да могат да се включат с готовите контингенти.
Всъщност атаката на депутатите от БСП бе заради

конфликта между върховния главнокомандващ

Георги Първанов и военния министър. Обитателят на „Дондуков” 2 съвсем открито даде знак на своите да атакуват министъра, като заяви, че бил пренебрегнат във взимането на решението да бъде изпратена фрегатата „Дръзки” край бреговете на Либия. И те не пропуснаха да го направят при първата възможност, която им се отдаде. Ангелов обаче и този път даде да се разбере, че няма да отстъпи. „Едната причина е, че не съм длъжен” - заяви той. „Но това не е толкова важно, може би морално бях задължен да отида при него. Но преди въобще да пристъпим към някакво политическо решение, в блога на г-н президента във „Фейсбук“ беше казано, че България не трябва да участва във военна операция. И че той оставал резервиран към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. При това положение и най-вече при една такава предпоставена позиция не видях голям смисъл да убеждавам г-н президента колко е важно да участваме в тая операция”, категоричен бе военният министър.
С изказването си всъщност Ангелов отново показа на човека с двете имена, че зависимости от бившата Държавна сигурност няма да се толерират в страна членка на алианса. Ще отбележим само, че първоначалната позиция на Първанов, заявена на 19 март, бе „да се спре незабавно насилието и да се преодолее хуманитарната криза”. Държавният глава се надявал, че при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. Тогава Първанов категорично отхвърли възможността за участие във военна операция и твърдеше, че международният натиск е закъснял с години. По-късно той се изметна на 180 градуса и започна да декларира, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и след това съден. Държавният ни глава, разбира се, пак не беше в час, защото и до този момент в плановете на НАТО не се предвижда участието им в сухопътна операция срещу терористичния режим на Кадафи.
Неслучайна бе и иронията на военния министър по повод на Първановите военни съветници, за които се „твърди, че притежават отлична експертиза”. Ангелов направо се усъмни в тяхната компетентност, заявявайки, че „нито веднъж не са взели думата при участието си в Съветите по отбрана”.

„И аз не мога да предсказвам те какво имат предвид

когато критикуват или не критикуват. Затова призовавам тях и президентската институция да изказват всичко това, което е необходимо”, шеговито ги помоли да не мълчат като риби министърът. Това, което всъщност иска да каже Ангелов на върховния главнокомандващ, е да се откаже от задкулисните игри и да действа заедно със съветниците си прямо като военни. Той обаче не храни илюзиите, че това може да се случи до края на мандата на този президент. Неслучайно щекотливият въпрос за шефския пост на военното разузнаване не фигурира в отчета. Лидерът на ДСБ Иван Костов тутакси забеляза пропуска и не пропусна възможността да го повдигне. Естествено, за да провокира поредния скандал между двамата. Военният министър не се хвана на въдицата. Напротив, той дори похвали сегашния екип, работещ за разузнаването, като посочи, че резултатът от тяхната работа е само позитивен. С което, разбира се, даде все пак знак на президента, че няма никакво значение фактът, че той

все още не е издал указ за назначаването на шеф

на служба „Военна информация”. Министърът обаче не пропусна да заяви, че всъщност се готви неутрализирането на влиянието на държавния глава в армията чрез изземването на негови правомощия. „В Закона за военното разузнаване ще настъпят съществени промени по отношение на процедурите и структурата на служба „Военна информация”, каза в прав текст Ангелов.
По време на вчерашния дебат бе изяснен и един от щекотливите въпроси, които най-вече социалистите ще използват в бъдещите си атаки срещу сегашното ръководство на армията. Съвсем ясно бе посочено, че все още няма политическо решение за изпращането на военен батальон на мисия. Но че вече е започнала подготовката на тази „батальонна група”. „Ние смятаме, че този батальон ще бъде готов в края на 2012 г. в съответствие с ангажиментите ни към НАТО, и едва тогава ще може да се вземе такова политическо решение”, обясни министър Ангелов.
Любопитно е да се отбележи, че Първанов все още не се е изказал ясно за създаването на този батальон. Неговата позиция (няма значение дали тя ще е заявена като президент, или като лидер на АБВ) ще е много интересна не само заради участието му в антинатовските митинги в края на 90-те години на миналия век, но и заради претенциите му, че е този, който ни е вкарал в алианса. А най-вече ще ни е интересно да видим нейната повратливост във времето, както може да се очаква от върховен главнокомандващ с две имена.