Сянката на обесения диктатор Саддам Хюсеин се надвеси отново над президента Георги Първанов, когато в събота (30.04.) по ТВ7 американският посланик Джеймс Уорлик бе запитан как може да се потърсят доказателства за аферата „Петрол срещу храни”. Дипломатът е отговарял за нея по времето, когато излезе уличаващият БСП доклад на Пол Волкър, бивш директор на федералния резерв на САЩ. А Първанов по време на лъсналите по-късно сделки е бил лидер на партията. На Уорлик беше показан конкретният пасаж от доклада на Волкър от 27 октомври 2005 г., в който е посочено, че по програмата "Петрол срещу храни" Българската социалистическа партия от предназначените за нея 8 млн. барела петрол е получила 3 млн. и 25 хиляди барела петрол.
„Аз вярвам и знам, че иракчаните са подсигурили и запазили всичката документация, свързана с програмата „Петрол за храни”. Правителството на САЩ и временното управление на коалиционните сили вече нямат контрол върху тези документи, т.е. ако има някакви документи, които да доказват неправомерни действия от която и да е страна, те са в ръцете на иракското правителство”, заяви Уорлик
Питането на посланика всъщност е
увертюра към намерението на депутатите от Синята коалиция
да поискат от парламентарната комисия „Антимафия” да се заеме отново с този случай. За първи път Първанов беше атакуван с тази афера, когато се готвеше импийчмънтът срещу него в края на 2009 г.. Но след като той бе провален от РЗС, които в последния момент се отметнаха, скандалните разкрития позаглъхнаха. Сега обаче десните са решили отново да осветят ролята на тогавашния лидер на БСП.
Всъщност до разкритията се стига, след като ООН решава да ревизира как се е изпълнявала нейната хуманитарна програма за подпомагане на населението на Ирак след първата война в Залива (1990 - 1991). Човекът, който ръководи екипа за проверката, освен че е бивш ключов банкер на САЩ, през 1999 година с ръководена от него независима комисия разследва ролята на Швейцария в укриването и източването на банковите сметки на евреите, загинали през Втората световна война. След фалита на „Енрон” на него беше възложена комисията, която разследва ролята на “Артър Андерсън” в скандала, което по-късно доведе до закриването на компанията.
В доклада на Волкър се изброяват три договора, по които като
ползвател на петролните бонове е записана БСП.
Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, получи ефективна присъда от две години затвор за участие в схема за даване на тайни подкупи на иракски служители – след като се призна за виновен по една от точките на обвинението.
Според неофициална информация сделките, свързани с програмата “Петрол срещу храни”, са били обект на разследване у нас и данни за тях фигурират в специални доклади на НСС и НРС – като в тях има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП, са
заобикаляли или са правили опит да заобикалят
петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от изявления на бившия царски депутат Тошо Пейков, член на парламентарната комисия, създадена специално тогава, за да разследва този скандал. По неговите думи “злоупотребите по програма “Петрол срещу храни” са безспорни, както и връзката на БСП с режима на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин” – а покрай случая изскачат “имената на близък до БСП кръг търговци, които от години са подозирани в сделки със специална продукция”. Индиректно има поне още едно свидетелство за това – твърдението на премиера Бойко Борисов, че един от деветте доклада, изчезнали от кабинета на Сергей Станишев, е бил свързан именно с разследване на тази петролна афера.
Около тази афера започна да се шуми и по друг повод. В началото на септември 2009 г. иракското правителство направи следното съобщение:
“Ирак ще поиска от американската администрация да внесе иск от негово име в американски съдилища срещу чуждестранни компании, обвинени в корупция при прилагането на програмата "Петрол срещу храни". Министерството на правосъдието ще изпрати писмо до американския държавен секретар с искане той да внесе иск пред американски съдилища от името на иракския народ и правителството срещу чуждестранни компании, свързани с корупционната афера в рамките на програмата "Петрол срещу храна".
Подновяването на разследването по тази афера от комисията „Антимафия” ще стане по едно и също време с
обсъждането в нея на законността на ловните подвизи
на Първанов. Депутатите ще обсъдят този четвъртък как да се установи кога е застреляно от държавния глава прасето край Попово, дали това не е станало по време, когато ловът на тези животни е абсолютно забранен. Засега държавният глава отрича и за архара, защитен от Червената книга, гръмнат в Узбекистан. Но в сигнала до комисията се иска от депутатите да разследват дали трофеят е регистриран съгласно законовите изисквания на Европейския съюз и българското законодателство. А най-важното е дали разходите са платени от трети лица, което би довело до сериозен конфликт на интереси, тъй като държавният ни глава би могъл да поеме ангажименти в ущърб на интересите на страната. Отговорите на тези въпроси са важни не само за започналата разследване парламентарна комисия „Антимафия”, но преди всичко за нас като данъкоплатци.
По другата тема - за тайните доставки на петрол от режима на иракския диктатор, със сигурност ще се вземат предвид и думите на Сергей Станишев, че по онова време партията е била така закъсала, че не можела да си плаща сметките на „Позитано” 20. Ако това се окаже вярно, както и че един от докладите до него от тайните служби е за тези доставки, то вероятно ще излезе, че парите не са отивали до „фирмата” БСП, както е записано в документите, а в джобовете на Октопода и неговите кукловоди от двадесетгодишния криминален преход.
