Общо показвания

вторник, 26 април 2011 г.

"Сеньор Позитано" и миряните

Още в първата поява на бившия министър на отбраната от времето на Тато Добри Джуров, заедно с други висши функционери на БКП, на Коледната литургия през 1989 г. се видя, че мястото им не е сред миряните. Така че ограждането с въженца и настаналата суматоха, свързана най-вероятно със сигурността на държавния ни глава Георги Първанов навръх Великден, не е новина. Тази премяна на червените атеисти всъщност бе едно от многото лица на криминалния преход.
Ще припомним само, че тези, които за разлика от смутения и зачервен от неудобство Джуров, днес идват гримирани, с добре отиграни жестове, защото знаят, че ще бъдат показани по телевизията, няма как да избягат и да заличат историческия факт, че тяхната партия си позволи да извърши в църквата „Света Неделя” („Свети Крал”) в София най-тежкия терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Той е извършен на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група дейци на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. При атентата в „Света Неделя” загиват 134 души, включително и деца, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213, а ранените са 500.
Това, което ни изненада обаче, е учудващата упоритост на обитателя на „Дондуков” 2 да бъде на всяка манджа мерудия през цялото време на Страстната седмица. Не го спря нито добронамереното предупреждение на астролог в неговия блок, че в момента Меркурий е ретрограден, и че периодът за него „ще бъде така хаотичен и объркващ”, нито поредицата от гафове, които сътвори. Но нека караме поред.
Президентът изненадващо се появи в Хасково, за да удари едно рамо на хасковския кмет Георги Иванов, който демонстративно и противозаконно си позволи да заключи общината. Истината е, че Първанов за дълго бе забравил стария си приятел, особено по време на червеното управление, когато аферите около него никнеха като гъби, а ДАНС, ОЛАФ и прокуратурата му дишаха във врата. Сега обаче дружбата им лъсна отново, а държавният ни глава използва случая, за да

хвърли димка с конгениалното разкритие,

че трябва да се инвестира в нови – силни и кадърни кадри. По думите му политици като него, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов и Ахмед Доган трябвало да подготвят тази плавна смяна без конфликт между поколенията. Това очевидно лицемерие предизвика само леки закачки сред останалите политици. “Така и така се оттегля, затова кани и други”, бе лаконичният коментар на лидера на СДС Мартин Димитров. Призивът на Първанов искрено развесели и лидера на ДСБ Иван Костов. През смях той каза: “Изтича му мандатът, заради това. Защо не се сети преди втория си мандат? Това е гротеска, смешно е”. Други пък направо го призоваха да спази призива на червената Корнелия Нинова и да се държи като мъж, а не да хленчи, когато сдава поста си. Вместо да се спре и затаи, той се появи маскиран като „Сеньор Позитано”,

за да нарита своите на страниците на в. „Дума”.

(Една от неговите почитателки в социалната мрежа Dona Rumsfeld е толкова впечатлена, че не крие чувствата си: „Г-н Президент, извинявайте, но мисля че Вие лично сте авторът! Много проницателен анализ за отношенията между АБВ и БСП, за предизборната ситуация, за състоянието на ръководството на БСП...Явно статията е писана от стратег, който не просто познава ситуацията в детайли, но и гледа няколко хода напред. Малко са такива “гросмайстори”, за това заподозрях Вас. Изцяло съм на страната на Сеньор Позитано в този дебат, дори това да не сте Вие. Между другото, Сеньор Позитано е суперпсевдоним. Вие бяхте Mr. Позитано като лидер на БСП”).Фенката на Първанов не е длъжна да знае, но той като историк трябва да е наясно, че Вито Позитано е бил верен приятел на българите в един от най-тежките моменти от съдбата им. И това, че соццентралата е на №20 на едноименната улица, е нещо друго.Също така в БСП може и да са силно раздразнени от това коварно нападение, но

ние никак не се изненадваме от появата му

„под вънкашност чужда”, тъй като вече знаем и двете му имена.В статията с напудреното заглавие “Високомерието винаги е спъвало БСП” се повтарят изказвани от президента Георги Първанов тези - че АБВ няма да разцепи БСП, както и че движението, което от създаването си е прокламирано като гражданска структура, няма да се превръща в политическа партия. Статията е отговор на публикуваното преди две седмици остро критично мнение на издателя на финансирания от БСП вестник “Дума” Николай Малинов, в което определяше АБВ като “претенциозен проект, който се опитва да се сравнява с гражданското общество” и питаше дали не е по-добре Първанов да се върне в партията, която го е издигнала, вместо да продължи разпиляването на привържениците й. Сеньорът пък открито се задява с лидера, твърдейки, че написаното от Малинов е пропито “с нищо непровокирана агресивност към АБВ”. Той посочва, че е реагирал на статията, защото позицията на Малинов е била защитена на пленума от председателя Станишев и вероятно това е линията на ръководството.Но да

спрем дотук, защото отдавна твърдим, че

целта на Първанов е да си върне лидерския постНе можем обаче да не отбележим и прибързаността, с която Първанов реагира на гафа с превода на думите на американския посланик Джеймс Уорлик: “От времето на генерал Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, никой чужденец не се е държал така, като генерал-губернатор”. “Ако има нещо, което е фарсово, това е поведението на Уорлик”, настъпи Първанов. От американското посолство направиха уточнението, че Уорлик не е казвал думата “фарс” (farce), а “фоулс” (false) - имайки предвид “измислена дискусия”. Няма да се спираме на неуместното сравнение, но ще припомним, че в едни по-нови времена съветски граждани участваха безцеремонно във вземането на всички важни решения в държавата. (Такъв съветски гражданин бе и Георги Димитров.) Изглежда, че държавният ни глава, вместо да покани посланика на дружески обяд за изясняване, до такава степен отново се е вживял във времето, когато участваше в антинатовските митинги, че е на път сам да опровергае всички свои сегашни твърдения, че днес е един от най-верните поддръжници на алианса...В никакъв случай няма да подминем и намерението на парламентарната комисия „Антимафия” да разследва ловните подвизи на човека с харамийския псевдоним. Оправданията му, че всичко е било законно и че не е участвал в убиването на прочутия архар, само засилват съмненията, че освен редица закононарушения, свързани с ловуване в забранено за това време, регистриране на трофеи, наличност на фактури, може да се

установи и черазходите за ловните експедиции са заплатени от трети лица

а в замяна Първанов да е поемал ангажименти в ущърб на страната ни. В заключение ще кажем, че едва ли щяхме толкова подробно да се занимаваме с вече доказания гьонсуратлък на обитателя на „Дондуков” 2, но заради проявите му точно в Страстната седмица си заслужава да му кажем, че тя е за смирение, а не за уйдурми. Ето какво казва Исус в Матей 6:24а: „Не можеш да служиш на двама господари…” Той казва: единият е Бог, другият е мамона. Църквата днес може да служи или на Бога, или на мамона. Затова след разчистването на търговците от храма Христос казва в Йоан 18:36а: „Моето царство не е от този свят…” „Колкото и да се стараем да приличаме на света и да ги победим на светското поле, няма да успеем, защото Неговото царство не е от този свят, Неговото царство е от другия свят. Така че ние трябва да съсредоточим вниманието си повечето в бъдещето, в оня идващ момент, отколкото в настоящия момент. Не трябва да съсредоточаваме мислите си върху временните неща, колкото във вечните неща. Защото не можеш да служиш на двама господари, трябва да избереш единия.” Убедени сме, че Ловецът с двете имена отдавна е избрал своя господар. Затова и не му вярваме.